Св. Евтимий живял по времето на царуването на Константин и Ирина (780–797 г. сл. Хр.). Роден бил в Ликаония и получил образованието си в Александрия. След завършването на учението си се оттеглил в един манастир, където бил постриган за монах, и се отличил в монашеския живот. Заради своята добродетел и образованост бил възведен на митрополитския престол на Сарди.

Той взел участие във Втория Никейски събор – Седмия вселенски събор, свикан срещу иконоборците през 787 г., където с дръзновение и смелост изповядал и подписал православното учение на Църквата (вж. Mansi, т. XII, с. 1087–1088).

Като ценели неговите изключителни качества, императорите му поверявали различни обществени мисии. Но при царуването на Никифор I (802–811 г.), след обвинение, отправено от висш чиновник в Сарди, че Евтимий постригал за монахиня девойка, която този чиновник искал да вземе за жена, Евтимий бил заточен на остров Паталара, където претърпял големи страдания.

От заточението се върнал в Константинопол през 814 г. Но след новото избухване на иконоборството при Лъв Исавър (813–820 г.), понеже застанал на страната, противоположна на иконоборците, отново бил заточен – този път в Асос, близо до Адрамитион. Там останал до смъртта на Лъв, след което бил отзован от Михаил II Заекващия (820–829 г.).

Но и него Евтимий изобличил гръмогласно с думите, казани право в лицето му: „Ако някой не се покланя на нашия Господ Иисус Христос, изобразим в икона, да бъде анатема.“ С това го разгневил и го принудил да го заточи в Акрита. Там го затворили в най-мрачна тъмница; били го с бичове от волски жили и от раните тялото му се подуло като мех. Осем дни след това мъченическо страдание той се преселил при Господа.