Св. цар и пророк Давид Псалмопевец бил осмият, последен син на старейшината на град Витлеем. В юношеска възраст Давид пасял стадата на баща си. В свободното си време се упражнявал в пеене и свирене на гусла. Дадената му от Бога способност към това изкуство той обърнал в служение на Бога: възпявал премъдростта и благостта на Небесния Цар.

На осемнадесет години той се прославил и заслужил всеобщата любов на народа. Филистимците нападнали Израилевата земя. Великанът Голиат предизвиквал израилтянин на двубой. Давид, който донесъл храна на бойното поле за братята си воини, победил Голиат без оръжие: камъкът, метнат точно с прашката на Давид, ударил великана в челото с такава сила, че Голиат паднал и не станал. Зарадван, Саул, царят на Израил, поставил Давид за хилядоначалник. И на тази длъжност Давид постъпвал благоразумно във всичките си дела, с което заслужил още по-голяма любов от народа.

Саул знаел от пророка, че Господ отнема от него царството и го дава на друг. В Давид той виждал своя наследник и това го дразнело. Затова Саул започнал да търси смъртта на Давид. До самата си смърт царят преследвал Давид, но Бог спасявал Своя избраник.

След смъртта на Саул Давид станал цар на Израилското царство. Новият цар управлявал страната мъдро. Той се грижел да угоди на Бога и да бъде полезен на народа. Израил се превръщал в могъща държава. Своя дар на песнопевец той използвал, за да възпитава у народа си дух на вяра и благочестие, любов към отечеството и други добродетели.

По време на царуването на Давид била изградена новата столица на Израил – Йерусалим, тоест „град на мира“. Тя бързо разцъфтяла великолепно и богато, а впоследствие Йерусалим станал знаменит град по целия свят.

В годините на изпитания, с особено разсъждение вниквайки в пътищата на Промисъла, той изливал пред Бога дълбоката си скръб и Го молел за помощ. При това нерядко, изобразявайки собствените си страдания, гоненият псалмопевец в пророчески дух се пренасял в песнопенията си в далечното бъдеще и съзерцавал страданията на Христа, Спасителя на света. Боговдъхновените песнопения на Давид впоследствие били събрани в една книга: Книга на псалмите, или Псалтир.