Св. мчк Епимах Египетски

Св. мъченик Епимах произхождал от Египет, от областта на Пелусий в източната част на делтата на Нил. Според църковното предание още като млад той напуснал света и заживял в усамотение, отдаден на молитва и строг подвижнически живот. Поради това в изворите се среща както като Епимах Египетски, така и като Епимах Пелусийски, а заради мястото на мъченичеството му – и като Епимах Александрийски.

Около средата на III век, когато в Александрия започнало гонение срещу християните, Епимах научил за страданията на своите единоверци и напуснал пустинното си уединение. Той дошъл в града и открито изповядал Христос. Житийната традиция разказва, че в ревността си съборил езически идоли, след което бил заловен и изправен пред александрийския управител Апелиан. Управителят поискал от него да принесе жертва на боговете, но Епимах категорично отказал.

Последвали тежки мъчения. По време на изтезанията сред присъстващите имало жена, сляпа с едното око. Според житието капка от кръвта на мъченика попаднала върху окото ѝ и тя внезапно прогледнала, вследствие на което повярвала в Христос. След като Епимах останал непоколебим въпреки мъченията, бил посечен с меч. Бил убит около 250 г.

Благочестиви християни прибрали тялото му и го погребали с почит. По-късно мощите на светеца били пренесени от Александрия в Константинопол, като Православната църква пази отделна памет за това събитие на 11 март. По-нататъшната съдба и днешното местонахождение на основната част от мощите му не са известни.  Неговото мъченичество е изобразено в знаменития Минологий на император Василий II от края на X – началото на XI век.