Св. мчци Маркиан и Мартирий

Св. мъченици Маркиан и Мартирий живели в Константинопол през бурните десетилетия след Първия вселенски събор (325), когато спорът около арианството продължавал да разделя Църквата и императорския двор. Те принадлежали към клира на св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски, един от твърдите защитници на Никейската вяра. Маркиан бил четец и певец, а Мартирий – иподякон. Двамата изпълнявали и длъжността нотарии, т.е. писари и секретари при архиепископа, поради което в древната традиция са известни и като „светите нотарии“.

Животът им преминал във време, когато император Констанций II подкрепял противниците на Никейския събор, а св. Павел многократно бил отстраняван от Константинопол. След поредното утвърждаване на арианстващия Македоний на столичната катедра започнало преследване на привържениците на св. Павел. Именно в този исторически контекст Маркиан и Мартирий били заловени. Ранният църковен историк Созомен, който пише през първата половина на V век, съобщава, че те живеели в дома на Павел и че Македоний ги предал на управителя с обвинението, че били причастни към убийството на императорския военачалник Хермоген и към размириците, избухнали по-рано в столицата.

По-късното житийно предание разказва, че арианите първоначално се опитали да привлекат двамата духовници на своя страна с обещания за богатство и високи църковни длъжности. Когато те отказали, последвали заплахи, клевети и накрая смъртна присъда. Маркиан и Мартирий останали верни на православното изповедание за единосъщието на Сина с Отца и били посечени с меч. Точната година на мъченичеството им не е сигурна – различните църковни извори посочват дати между 335 и 355 г.

Църковният историк Созомен пише, че гробът на Маркиан и Мартирий се намирал извън стените на Константинопол, на самото място, където били обезглавени. Над него бил издигнат молитвен дом. Строежът му бил започнат от св. Йоан Златоуст, а по-късно завършен от Константинополския патриарх Сисиний I (426–427). Созомен добавя, че гробът им станал известен с множество изцеления, включително освобождаване на страдащи от бесове. Мястото, което преди това хората избягвали, след мъченичеството им се превърнало в почитано християнско светилище. Именно чудесата около гроба според историка свидетелствали срещу опитите на противниците им да представят Маркиан и Мартирий като престъпници, а не като мъченици за вярата.