Св. мчк Арета и мъчениците от Наджран

Св. великомъченик Арета е сред най-известните раннохристиянски мъченици на Арабския полуостров. Той загива през 523 г. в Наджран, голям оазисен град в днешна Саудитска Арабия, по време на гонението срещу местната християнска общност, предприето от химярския цар Юсуф Асʾар Ятʾар, известен в гръцката и сирийската традиция като Ду Нувас. Събитията са необичайно добре засвидетелствани за историята на предислямска Арабия: за тях разказват близки до събитията сирийски текстове, южноарабски надписи и по-късното гръцко Мъченичество на Арета. Съвременните исторически изследвания поставят обсадата на Наджран и смъртта на Арета през есента на 523 г.

През V–VI в. Наджран е един от важните центрове на християнството в Южна Арабия. Общината поддържа тесни връзки със сирийското християнство и с християнското царство Аксум в Етиопия. Изворите показват, че християните са били значителна част от населението на оазиса, макар градът вероятно да не е бил изцяло християнски. Двамата известни наджрански епископи носели името Павел и били ръкоположени в сирийската църковна среда.

В началото на VI в. Южна Арабия се превръща и в поле на политическо противопоставяне между Химяр и християнския Аксум. След като завзема властта, цар Юсуф, изповядващ юдаизма, предприема действия срещу християните и техните аксумски съюзници. Преследването достига своя връх в Наджран през 523 г.

Арета бил възрастен и влиятелен първенец на християнската общност. По-късната житийна традиция го нарича управител или един от градските първенци и посочва, че при мъченичеството си бил вече в дълбока старост. В сирийската традиция името му се среща като Харит.

След продължителна обсада цар Юсуф обещал на жителите, че ако отворят портите на града, няма да им причини зло. Според сирийския разказ клетвата била дадена тържествено, но след предаването на града царят не я спазил. Около триста от водещите християни били задържани. Били извадени и костите на починалите наджрански епископи, а духовници и миряни били подложени на масови екзекуции. Изворите специално отбелязват мъченичеството на множество жени и деца.

Арета бил изправен пред царя заедно с останалите първенци. Въпреки възрастта си той отказал да се отрече от Христос и насърчил другите да останат твърди във вярата. Най-старият сирийски разказ запазва дори думи, които разкриват неговия характер: той съжалявал, че поради възрастта си и обстоятелствата не е могъл да защити града с оръжие, но сега бил готов да приеме смъртта заедно със своите събратя. Впоследствие Арета и останалите християнски първенци били посечени.

Православната синаксарна традиция почита св. Арета и 4299 мъченици с него.

Вестта за наджранското гонение бързо достига Сирия, Византия и Етиопия. Един от най-важните непосредствени свидетели за събитията е епископ Симеон от Бет Аршам, който получава сведения за клането скоро след него и ги разпространява в сирийския християнски свят. Именно неговите писма лежат в основата и на част от по-късната гръцка традиция.

През 525 г. аксумският цар Калеб (Елесваан) предприема поход в Южна Арабия, побеждава Юсуф и възстановява християнското присъствие. Според гръцкото Мъченичество на Арета Наджран е възстановен, син на Арета е поставен начело на града, а мястото, където се намирали останките на убитите християни, било превърнато в светилище и там бил издигнат храм. Така още през VI в. се оформя местно поклонничество към Наджранските мъченици. Постепенно поклонението към тях на това място изчезва след ислямизацията на Арабия и изселването на християните от региона.

В Мускат, Оман, през 2022 г. беше осветен от Антиохийския патриарх Йоан X храмът „Св. Арета Наджрански“ на Антиохийската патриаршия. Частици от мощите му се пазят в манастира „Дионисиат“ и в скита „Св. Пантелеймон“ на Кутлумуш. Особено известен е и образът му в Протатона в Карея, изписан от Мануил Панселинос.