Св. Яков, брат Господен

Св. апостол Яков, брат Божий, наричан още Яков Праведни, е един от най-видните предстоятели на първата християнска община и първи епископ на Йерусалим. Той трябва да се отличава от ап. Яков Зеведеев и от ап. Яков Алфеев. В православното предание Яков е смятан за син на праведния Йосиф Обручник от негов предишен брак и затова е наричан „брат Господен“; в древната църковна литература се срещат и други обяснения на родствената връзка.

Новият Завет свидетелства пряко за изключителното му място в ранната Църква. Св. ап. Павел го нарича „Яков, брата Господен“ (Гал. 1:19), а по-късно го поставя заедно с Петър и Йоан сред „стълбовете“ на Църквата (Гал. 2:9). След чудесното си освобождение от затвора ап. Петър специално заръчва вестта да бъде предадена „на Якова и братята“ (Деян. 12:17). Именно Яков има водеща роля на Апостолския събор в Йерусалим (Деян. 15), където формулира решението новопокръстените езичници да не бъдат задължавани да приемат целия Моисеев закон. В Деян. 21:18 Павел отново посещава именно него като предстоятел на йерусалимската община.

Църковното предание го помни като човек с изключителна праведност и молитва. Егезип, християнски автор от II век, чието свидетелство е запазено от Евсевий Кесарийски, разказва, че Яков бил наричан Праведния от всички, водел строг подвижнически живот и толкова често се молел на колене в храма за народа, че коленете му били станали твърди „като на камила“. На св. Яков църковната традиция приписва Съборното послание на ап. Яков, включено в Новия Завет. С неговото име е свързана и древната Литургия на св. ап. Яков, която Йерусалимската църква пази като свое особено богослужебно наследство; съхранената днес литургична форма, разбира се, е претърпяла по-късно развитие.

За смъртта на св. Яков притежаваме забележително независимо свидетелство от юдейския историк Йосиф Флавий. В Юдейски древности XX, 200 той разказва, че след смъртта на римския прокуратор Фест и преди пристигането на неговия наследник Албин първосвещеникът Ананий II свикал съд и изправил пред него: „брата на Иисус, наричан Христос, на име Яков“ заедно с други лица, след което ги предал да бъдат убити с камъни. Събитието се датира около 62 г. Автентичността на този пасаж се приема от огромното мнозинство съвременни изследователи.

Християнското предание, запазено от Егезип, развива разказа по-подробно. Яков бил изведен на високо място в храма и принуждаван публично да се отрече от Христос. Вместо това той изповядал Иисус като Син Божи. Бил хвърлен долу, след което го замеряли с камъни, а накрая един човек го ударил с дървен тояга по главата. Докато умирал, светецът се молел за убийците си.

Днес непосредствено до храма на Възкресение Христово – Божи гроб се намира православният катедрален храм „Св. Яков, брат Божий“, който служи на арабоезичната православна общност в Стария град. В него Йерусалимският патриарх ежегодно възглавява празничната литургия на светеца.

Друг изключително важен център е арменската катедрала „Св. Яков“ в Арменския квартал на Йерусалим. Тя е посветена едновременно на ап. Яков Зеведеев и на Яков Праведни. Според вековното арменско предание гробът и мощите на Яков, брат Господен, се намират под главния олтар, докато отделен параклис се свързва с главата на Яков Зеведеев.

Има свидетелства и за почитане на мощи на св. Яков в Константинопол още от VI век, където негови реликви били свързани с храмов комплекс край църквата „Богородица Халкопратийска“. През 1853 г. Александрийският патриарх Йеротей изпраща частица в Москва.