Св. равноапостолен Аверкий, епископ Йераполски

Св. Аверкий (Аверкий Иераполски) е един от забележителните малоазийски светители от II век. Бил предстоятел на християнската община в Иерапол във Фригия Салутария, по времето на император Марк Аврелий. Градът не бива да се смесва с прочутия Иерапол при днешния Памуккале; градът на св. Аверкий се намирал при днешното Koçhisar край Sandıklı в Турция.

В Иерапол християните първоначално били малцинство сред преобладаващо езическо население. Аверкий ревностно проповядвал Христовата вяра и се противопоставял на идолопоклонството. Преданието разказва как след небесно видение разрушил идолите в местното светилище, а когато разгневеното множество поискало да го накаже, изцелил трима бесновати. Мнозина от жителите тогава повярвали и приели кръщение.

Светителят не ограничил дейността си до своя град. Житието го представя като проповедник, преминал през Сирия, Киликия и Месопотамия, посетил и Рим, укрепявайки християнските общини и противодействайки на ересите. Именно тази широка мисионерска дейност стои зад църковното му название „равноапостолен“.

Пътуванията му не са известни единствено от късното житие. Те са отразени и в собствения му надгробен надпис, където Аверкий говори за пътуване до Рим, за Сирия и за преминаване отвъд Ефрат до Нисибис. Казва също, че навсякъде имал „Павел“ за свой спътник – вероятно символичен израз за следването на апостол Павел и неговото учение. След многогодишното си служение Аверкий се завърнал в Иерапол и там починал в дълбока старост, около 167 г., макар да се предлагат и по-късни датировки към края на II век.

Св. Аверкий е особено интересен за историята на ранното християнство заради прочутата епитафия на Аверкий – един от най-старите запазени християнски надписи. През 1883 г. археологът Уилям Мичъл Рамзи открива в стената на древните обществени бани на Иерапол два оригинални фрагмента от надписа. Текстът вече бил известен от житието, но археологическото откритие доказало, че в неговата основа стои действителен античен паметник. Днес оригиналните фрагменти се намират в Християнския лапидариум на Ватиканските музеи.

Епитафията използва символичен християнски език. Аверкий нарича себе си ученик на „светия Пастир“, говори за вярващите, носещи „сияен печат“, обикновено тълкуван като Кръщението, и разказва как навсякъде му била давана храна: „риба от извора, огромна и чиста“ заедно с хляб и вино. Ватиканските музеи определят тези образи като ясно евхаристийни символи. Надписът е датиран към края на II – началото на III век. Това прави св. Аверкий един от редките светци от II век, за които разполагаме не само с житийно предание, а и с пряко епиграфско свидетелство.

Първоначалното място на почит към св. Аверкий е Иерапол във Фригия, където се е намирал гробът на светеца и където е открит неговият надпис. По-късните византийски сведения свидетелстват, че мощите му били пренесени в Константинопол. Руски поклонници от XIV–XV век съобщават, че се покланяли на мощите на св. Аверкий в константинополския храм „Христос Милостиви“. В столицата е засвидетелстван и храм, посветен на св. Аверкий и Божията майка, близо до патриаршеските помещения.

В съвременната гръцка традиция главата на св. Аверкий се пази в манастира „Панагия Панагранту“ на остров Андрос, а частици от мощите му има в манастира Каракалу на Света гора, манастира Прусос в Евритания и манастира „Панагия Фанеромени“ на Саламина.