Пренасяне мощите на св. Иларион Мъгленски в Търново

След кончината на св. Иларион, епископ Мъгленски, около 1164 г. той бил погребан в основаната от него обител „Св. Апостоли“ в Мъглен. Житието разказва, че при гроба му ставали многобройни изцеления, а когато впоследствие той бил отворен, тялото на светителя било намерено нетленно. Първоначално почитта към него имала предимно местен характер.

В началото на XIII в., след като българският цар Калоян завладял Мъглен, той наредил мощите на светеца да бъдат пренесени в столицата Търново. Най-често събитието се датира в 1206 г., макар в научната литература да се срещат и 1204–1205 г. Важно е, че най-старият Проложен разказ за пренасянето на мощите не посочва година, но изрично казва, че те били внесени в Търново на 21 октомври.

Разказът описва изключително тържественото посрещане. Търновският църковен предстоятел излязъл извън града заедно с епископите и духовенството, а с тях били болярите и множество народ, носещи свещи, кадила и благоухания. Така мощите на Мъгленския светител били въведени в столицата и той се превърнал в един от нейните небесни покровители. Самият текст казва: „…положиха го в богоутвърдения и богопазения град Търнов на 21-ви ден на месец октомври.“ Най-старият проложен разказ не назовава първоначалния търновски храм. Затова често срещаното твърдение, че още Калоян през 1206 г. ги положил направо в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, не може да се извлече от този извор. Същият Проложен разказ продължава, че по времето на цар Иван Асен II, след построяването и украсата на църквата „Св. Четиридесет мъченици“, ковчегът с тялото на св. Иларион бил внесен в нея. И научните изследвания отбелязват, че точният момент на това второ преместване не може да бъде определен със сигурност; сигурно е, че към времето на патриарх Евтимий мощите вече се почитали там.

Най-ценният извор за самото пренасяне е „Проложният разказ за пренасяне на мощите на св. Иларион Мъгленски“, познат в две редакции. В края на XIV в. св. патриарх Евтимий Търновски съставя пространното „Житие и живот на нашия преподобен отец Иларион, Мъгленски епископ, а заедно с това и как беше пренесен в преславния град Търнов“. Той също разказва, че Калоян, чувайки за чудесата на светеца, взел мощите му „с голяма почест“ и ги пренесъл в столицата. Именно Проложният разказ фиксира пристигането на мощите в Търново на 21 октомври. Датата става основният ден на почит към св. Иларион Мъгленски в българската и славянската традиция. Тя съвпада и с паметта на преп. Иларион Велики, а изследователите допускат, че ранният местен култ към Мъгленския светител е бил календарно привързан към празника на по-древния и широко почитан светец със същото име.

След падането на Търново през 1393 г. сигурните следи на мощите се губят. По-късни предания разказват за тяхното укриване и дори за пренасянето им в Константинопол, но това не е надеждно документирано. Днес местонахождението на мощите на св. Иларион Мъгленски остава неизвестно.