Прпмчк Андрей Критски

Преподобномъченик Андрей Критски (гр. Ὅσιος Ἀνδρέας ὁ ἐν τῇ Κρίσει) е монах и защитник на светите икони, пострадал в Константинопол при император Константин V Копроним (741–775). Той не бива да се бърка със св. Андрей Критски, архиепископа и автора на Великия покаен канон, чиято памет е на 4 юли.

Според житието Андрей бил родом от остров Крит и приел монашество. Когато узнал за гоненията срещу почитателите на иконите при Константин V, той напуснал уединението си и отишъл в Константинопол, за да изповяда православното учение. Това става в особено тежкия период след иконоборческия събор в Хиерия от 754 г., когато императорската политика срещу иконите и особено срещу монашеството постепенно се ожесточила.

Ранното житие разказва, че Андрей заварил императора в района на двореца „Св. Мамант“, където били измъчвани защитници на иконите. Монахът дръзновено укорил владетеля и заявил, че оскърбяването на Христовия образ е оскърбяване на Самия Христос. По заповед на Константин бил бит и подложен на тежки мъчения. След като отново отказал да се отрече от почитанието на светите икони, бил влачен по улиците на столицата. Според житието един търговец на риба нанесъл удар със сатър по крака му и от тази рана светецът починал. Това се случило около 766–767 г.

Преданието разказва, че тялото му първоначално било хвърлено на място, където били изхвърляни телата на престъпници, но християни го прибрали и го погребали с почит „на свято място, наричано Криси“ – ἐν Κρίσει. Именно от това място идва едно от най-старите наименования на светеца – Андрей „в Криси“, а не от някакво второ географско название на родния му Крит. На български език името е предадено по родното му място “Крит”, а не по мястото на неговото погребение, както е в синаксарната традиция.

През IX век почитта към него вече е утвърдена във Византия. На светеца е съставен и канон от св. Йосиф Песнописец, което показва включването му в развитата византийска богослужебна традиция.

Най-старото житийно предание поставя гроба му в Криси, в югозападната част на Константинопол. Тялото му било положено в или край съществувала там църква. Около 1350 г. руският поклонник Стефан Новгородски посетил Константинопол и дошъл в манастира, за да се поклони на мощите на св. Андрей Критски; той описва обителта като „много красива“. Манастирът „Св. Андрей в Криси“ се намирал на Седмия хълм на Константинопол, в района на Псаматия, сравнително близо до манастира „Богородица Перивлепта“. През Палеологовата епоха обителта била основно възстановена от Теодора Раулина, племенница на император Михаил VIII Палеолог.

След османското завоевание следите на мощите се губи и днес не разполагаме със сигурно установено място, където да се пази цялото тяло на светеца.