Прпмчк Лукиан, презвитер Антиохийски

Св. Лукиан Антиохийски е един от най-известните християнски учители и мъченици от края на III и началото на IV век. В българския църковен календар той е отбелязан на 15 октомври като „Св. Лукиан, презвитер Антиохийски“. В по-старите житийни сборници често е наричан преподобномъченик, а понеже е бил презвитер и е пострадал за вярата, среща се и като свещеномъченик.

Лукиан бил роден в Самосата в Сирия, рано останал сирак и получил образование в Едеса. Исторически сигурното е, че впоследствие станал презвитер на Антиохийската църква и придобил голяма известност със своите познания върху Свещеното Писание. Евсевий Кесарийски, почти съвременник на събитията, го нарича „отличен във всяко отношение“, известен с учеността си в свещените науки.

Особено голямо значение има дейността му като библейски текстолог и тълкувател. Св. Йероним свидетелства, че Лукиан работел толкова усърдно върху текста на Писанието, че съществували ръкописи, наричани „Лукианови“. Традиционно с неговото име се свързва редакция на гръцкия текст на Стария Завет и формирането на буквално-историческия подход към библейското тълкуване, характерен по-късно за Антиохийската школа.

При гонението срещу християните в началото на IV век Лукиан бил арестуван и отведен в Никомидия, където се намирал императорският двор. Евсевий свидетелства, че той произнесъл защита на християнската вяра пред властта, след което бил хвърлен в затвора и умъртвен. Смъртта му обикновено се датира на 7 януари 312 г. Самият 7 януари е много древно засвидетелстван като ден на мъченичеството му.

По-късното житие добавя, че бил измъчван чрез глад и отказал да яде идоложертвена храна. Преди смъртта си, прикован и неспособен да се изправи, извършил св. Евхаристия върху собствените си гърди, използвайки тялото си като престол. Разказва се още, че последните му думи били трикратно изповядване: „Християнин съм“.

Свидетелство за ранната му почит е похвалното слово на св. Йоан Златоуст, произнесено в Антиохия на празника на Лукиан, вероятно на 7 януари 387 г. Това показва, че само около три поколения след смъртта му култът към мъченика вече е добре установен в Антиохийската църква.

Св. Йероним е категоричен, че св. Лукиан бил погребан в Еленопол във Витиния. По-старото име на това селище било Дрепанум; през времето на Константин Велики то било преустроено и получило името Еленопол в чест на св. Елена. В града бил издигнат и храм в чест на св. Лукиан.

Датата 15 октомври е възприета още през византийската епоха, защото 7 януари съвпада с празника на св. Йоан Кръстител след Богоявление. Вероятно тя е свързана с освещаването на храм на негово име.