Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий принадлежат към древния кръг на миланските мъченици, чиято почит е засвидетелствана още през IV век. Църковното предание поставя мъченичеството им по времето на император Нерон (54–68), но ранните извори не позволяват с увереност да бъде определена точната дата на тяхното страдание.

Св. Назарий бил християнин от Рим, който посветил живота си на проповед на Евангелието. В Медиолан, днешен Милано, той посетил затворените заради вярата си братя Гервасий и Протасий и ги укрепявал пред предстоящото мъченичество. След като бил прогонен, Назарий проповядвал в Галия, където негов ученик и спътник станал младият Целсий. По-късно двамата се завърнали в Милано и според преданието били обезглавени. Гервасий бил пребит до смърт, а Протасий – посечен с меч.

Особено важно място в историята на тяхната почит има св. Амвросий Медиолански. През 386 г. той открил край старата гробищна църква на св. Набор и Феликс мощите на Гервасий и Протасий и ги пренесъл тържествено в новата Basilica Martyrum, днешната базилика „Св. Амвросий“. Самият Амвросий описва това събитие в свое писмо до сестра си Марцелина. Св. Августин, който по това време се намирал в Милано, също свидетелства за откриването и за силното въздействие, което то оказало върху християнската общност.

Около 395 г., малко преди смъртта си, св. Амвросий открил и мощите на св. Назарий в гробище извън градските стени. Неговият биограф Павлин разказва, че тялото било намерено с отделена глава и било пренесено в построената от Амвросий Базилика на апостолите, която впоследствие получила името San Nazaro Maggiore. В същото гробище било открито и тялото на св. Целсий, на чието гробно място била изградена отделна църква.

През IX век мощите в базиликата “Св. Амвросий” били пренесени заедно с мощите на самия Амвросий в порфирен саркофаг. След ново откриване и каноническо разпознаване през XIX век трите тела били поставени в изработена през 1897 г. сребърна и стъклена рака в криптата, където се намират и днес.