Св. мчк Вениамин дякон

Св. мъченик Вениамин бил дякон на Църквата в Персия и пострадал в началото на V век, по времето на тежките гонения срещу християните при персийските царе Йездигерд I (399–421) и неговия наследник Бахрам V. За разлика от много други житийни разкази, за Вениамин разполагаме със сравнително ранен исторически извор – Теодорит Кирски, който в своята Църковна история (V, 38) описва гонението в Персия и специално разказва за дякон Вениамин.

Според Теодорит Вениамин бил хвърлен в затвора и останал там две години. При пристигането на римски пратеник в Персия било издействано освобождаването му при условие да престане да проповядва християнската вяра сред персийците и особено сред магите. Вениамин отказал да приеме подобно условие, като заявил, че не може да скрие светлината, която е получил, и продължил да проповядва. След ново донесение бил отново заловен и подложен на изключително жестоки изтезания, при които предал душата си на Бога.

Разказът за Вениамин принадлежи към по-широкото гонение, започнало след конфликта около епископ Авда (Абдас), разрушил зороастрийски храм на огъня. Теодорит дори критикува постъпката на епископа като неразумна, но едновременно възхвалява отказа му да възстанови езическото светилище. Именно в последвалата вълна на репресии Вениамин пострадва за Христос, защото отказва да прекрати евангелската проповед.

Св. Никодим Светогорец съставя похвално слово и служба в негова чест.