Св. Отци от Седми вселенски събор

На тази неделя Църквата възпоменава светите отци на Седмия вселенски събор, състоял се през 787 г. в Никея при императрица Ирина и нейния син Константин VI, под председателството на Константинополския патриарх св. Тарасий. Съборът бил свикан, за да прекрати иконоборческата ерес, довела до десетилетия на разрушаване на свети икони и преследване на техните защитници.

Съборните отци утвърдили, че на светите икони подобава почтително поклонение, но не богослужебно поклонение, което принадлежи единствено на Бога. Почитта към образа се отнася към изобразения първообраз. В основата на това учение стои тайната на Боговъплъщението: понеже Божият Син действително е станал човек и е приел видима човешка природа, Той може да бъде изобразяван. Така защитата на иконите се превръща и в защита на истината за Христовото въплъщение.

Сред участниците в Седмия вселенски събор най-видно място заема Константинополският патриарх св. Тарасий, който фактически ръководи заседанията. В събора участват над 300 епископи и техни представители, а Римският папа Адриан I е представен от двама легати – архипрезвитер Петър и игумен Петър. Сред по-известните източни архиереи е св. Евтимий, митрополит Сардийски, един от дейните защитници на иконопочитанието, който по-късно отново претърпява гонения и завършва живота си като изповедник. Активно участва и Теодор, епископ Катански от Сицилия, който преди събора е бил изпратен в Рим и свидетелства за съгласието между Константинопол и папа Адриан по въпроса за иконите. Сред присъстващите са и епископи, които по-рано са подкрепяли иконоборството, като Василий Анкирски, Теодор Мирликийски и Григорий Неокесарийски, но на събора се отказват от него и са приети отново в църковно общение след изповядване на православната вяра. Представители на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим са монасите и свещеници Йоан и Тома, тъй като тогавашните политически условия не позволяват лично участие на източните патриарси.