Св. мчци Евлампий и Евлампия

Св. мъченици Евлампий и Евлампия били брат и сестра и живели в Никомидия в края на III – началото на IV век, по време на тежките гонения срещу християните при император Максимиан. Според синаксарното предание, когато преследванията се засилили, те заедно с други християни се укрили в планините и прекарвали времето си в молитва и четене на Свещеното Писание. Църквата ги почита на 10 октомври, като гръцкият Миней също отбелязва на този ден „светите мъченици Евлампий и Евлампия“.

Един ден Евлампий слязъл в Никомидия, за да набави храна, но бил разпознат и заловен. Изправен пред властите, той открито изповядал Христовата вяра и отказал да принесе жертва на езическите богове. Житийната традиция разказва, че бил отведен в храм на Арес с надеждата насила да бъде заставен да се поклони на идола, но след неговата молитва идолът паднал и се разбил. След това започнали тежките изтезания. Когато научила за страданията на брат си, Евлампия сама се явила пред съда, прегърнала го и заявила, че и тя е християнка и желае да пострада заедно с него.

Двамата били подложени на различни мъчения. По-късните жития разказват, че били хвърлени в нагорещена пещ или котел, но останали невредими. Свидетелството им направило силно впечатление на присъстващите и според преданието около двеста души повярвали в Христос и също приели мъченическа смърт. Евлампий бил обезглавен, а Евлампия според една от версиите починала от получените мъчения преди да бъде посечена.

Главното място, свързано с паметта им, е Никомидия – днешният Измит в Турция, един от големите центрове на раннохристиянските гонения.