Св. ап. Яков Алфеев

Св. апостол Яков Алфеев е един от Дванадесетте Христови апостоли и е засвидетелстван по име в четирите новозаветни списъка на апостолите: Мат. 10:3, Марк 3:18, Лука 6:15 и Деян. 1:13. В тях той е наречен просто „Яков Алфеев“, тоест син на Алфей. Това е най-сигурното историческо свидетелство за него. В по-късната църковна традиция често е представян като брат на св. апостол и евангелист Матей, тъй като Марк 2:14 нарича митаря Левий „син на Алфей“.

След Петдесетница, според православната синаксарна традиция, Яков проповядвал първо в Юдея, а след това в Едеса, Газа и Елевтеропол, като на места съпътствал и св. апостол Андрей Първозвани. Преданието разказва, че благовестял Христос, изцелявал болни и довеждал мнозина до вярата. Накрая достигнал до египетския град Острацина (Остракине) в северната част на Синай и там завършил апостолското си служение с мъченическа смърт чрез разпятие.

Важно е св. Яков Алфеев да не се смесва с другите двама известни новозаветни носители на това име – св. Яков Зеведеев, брат на св. Йоан Богослов, и св. Яков, брат Господен, първия епископ на Йерусалим. В западната традиция още от древността се среща отъждествяване на Яков Алфеев с „Яков Младши“ и дори с Яков, брат Господен.

Частица от мощите му се пази в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора. Част от мощи на апостол Яков, се почитат и в римската базилика „Св. Дванадесет апостоли“, но тук трябва да се има предвид старото западно смесване между Яков Алфеев и Яков Младши, поради което точната идентификация на реликвите не е безспорна.