Св. Дионисий, епископ Александрийски

Св. Дионисий Александрийски, наричан още Дионисий Велики, е един от най-значимите александрийски архиереи на III век. Роден е около 190 г. в езическо семейство и приема християнството като зрял човек. Учи при Ориген, а след това оглавява прочутото Александрийско катехизаторско училище. След смъртта на епископ Иракъл е избран за епископ на Александрия около 247–248 г. Най-важният извор за живота му е Евсевий Кесарийски, който в VI и VII книга на своята Църковна история запазва значителни откъси от писмата на самия Дионисий и затова разполагаме с непосредствени сведения за неговото служение.

Епископството му преминава през тежки гонения. При император Деций Дионисий бил принуден да напусне Александрия, а при император Валериан бил изправен пред префекта Емилиан. Евсевий предава собствените му думи от разпита: когато бил принуждаван да се откаже от християнството, Дионисий отговорил, че трябва „да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората“. След отказа му да принесе жертва бил заточен първо в Кефро в Либия, а по-късно и на друго място в Египет. След прекратяването на гонението се завърнал в Александрия.

Дионисий бил не само изповедник, но и един от най-влиятелните богослови и църковни дипломати на своето време. Той се намесва в споровете около Новацианския разкол, приемането на отпадналите по време на гоненията, кръщението на идващите от ереси и учението на Савелий. В писмото си до Новациан той настоява, че запазването на църковното единство може да бъде дори по-велик подвиг от личното мъченичество. Пише също трактати „За природата“, „За обещанията“, „За изкушенията“ и множество послания, но повечето са достигнали до нас само чрез цитатите на Евсевий. За богословските му възгледи важен извор е и св. Атанасий Александрийски, който по-късно защитава Дионисий от обвинения в неправославно разбиране на отношенията между Отца и Сина.

Особено силно е свидетелството му от времето на голямата епидемия в Александрия. Докато много езичници изоставяли болните си, св. Дионисий разказва как християните се грижели не само за своите, но и за чуждите болни, носели ги, умивали ги и погребвали мъртвите, често заразявайки се и умирайки самите те. Той сравнява тази саможертва с мъченичество. След епидемията и гражданските размирици продължава да ръководи Църквата до около 264–265 г. Поради възраст и болест не успява да участва лично в Антиохийския събор срещу Павел Самосатски, но изпраща писменото си становище и умира по време на тези събития. Евсевий изрично отбелязва, че е бил Александрийски епископ около седемнадесет години.

Българската православна църква го възпоменава на 5 октомври като св. свещеномъченик Дионисий, епископ Александрийски. Исторически той не е бил екзекутиран, а е починал след многогодишни гонения и заточения, затова в ранните извори образът му е преди всичко на изповедник и велик архипастир, докато названието „свещеномъченик“ принадлежи на по-късната литургична традиция.

Българската и славянската традиция го честват на 5 октомври, както е в официалния календар на БПЦ. В много гръцки печатни минеи паметта му обаче е поставена на 3 октомври, а други стари византийски свидетелства я поставят на 4 октомври.