Св. Андрей, юродив заради Христа

Св. Андрей, Христа ради юродиви е един от най-известните византийски светци, подвизавали се в особената форма на юродството – доброволно приемане на вид на безумие, бедност и обществено унижение заради Христос. Главният извор за него е пространното Житие на Андрей Юродиви, написано от константинополския свещеник Никифор. Според житието св. Андрей живее по времето на император Лъв I (457–474). Съвременната византинистика, особено след критическото издание на Ленарт Рюден, отнася съчинението към X век; най-старият известен ръкопис също е от втората половина на X в.

Според житието Андрей бил родом от Скития и като млад попаднал в Константинопол, където бил слуга на високопоставения сановник Теогност. Получил образование и познавал добре Свещеното Писание. След духовно видение той приел подвига на юродството: странствал из столицата в крайна бедност, търпял глад, студ, подигравки и побои и прикривал духовния си живот зад привидно безумие. В житието той е представен не просто като аскет, а като човек с дар на духовно разсъждение и прозорливост, който изобличава греха, помага на бедните и води продължителни духовни разговори със своя ученик Епифаний.

Най-известният епизод от житието е свързан с Влахернския храм на Божията майка в Константинопол. По време на нощно бдение Андрей видял Пресвета Богородица, придружена от св. Йоан Предтеча, св. Йоан Богослов и множество светии. След дълга молитва със сълзи за човешкия род тя простряла своя мафорий над молещия се народ. Андрей се обърнал към Епифаний и го попитал дали вижда „Госпожата и Владичицата на света“, а той потвърдил видението. Именно този разказ става основата на празника Покров на Пресвета Богородица, получил особено широко разпространение в славянския православен свят. Самото житие не свързва ясно видението с конкретна обсада на Константинопол,  това е по-късно развитие на преданието.

С името на св. Андрей са свързани и описания на видения на рая, ангелския свят и бъдещия съд, които превръщат житието му в едно от най-четените византийски агиографски произведения – запазени са над деветдесет, а според по-широкия опис над сто пълни и фрагментарни гръцки ръкописа. Няма сигурни византийски свидетелства за собствен храм или манастир, посветен на него във византийската столица. Името му влиза сравнително късно в константинополската синаксарна традиция.

Най-важното място на паметта за св. Андрей остава Влахерна в днешен Истанбул, където и сега съществува възстановеният храм на Божията майка и където поклонниците си спомнят неговото видение на Покрова. С житието му е свързана и древната константинополска църква „Св. Анастасия“, в която според разказа той бил заведен в началото на своя подвиг. В славянската православна традиция паметта на св. Андрей се чества на 2 октомври, непосредствено след празника Покров Богородичен, с който неговото име е неразривно свързано. В гръцките синаксари паметта му се отбелязва на 28 май.