Преп. Роман Сладкопевец

Преп. Роман Песнопевец (Роман Сладкопевец, Ῥωμανὸς ὁ Μελωδός) е най-значимият автор на кондаци във византийската химнография и един от големите църковни поети на VI век. Сведенията за живота му са оскъдни и идват главно от по-късната синаксарна традиция, докато неговите произведения са засвидетелствани в ръкописи и дори в ранни папирусни фрагменти. Роден е вероятно в Емеса в Сирия, днешен Хомс, а по-късно служил като дякон в Берит, днешен Бейрут. При император Анастасий I (491–518) се преселил в Константинопол и бил свързан с храма на Пресвета Богородица в квартала та Киру (ἐν τοῖς Κύρου). Съвременните изследователи го определят като един от най-големите литургични новатори на ранновизантийската епоха.

Църковното предание разказва, че в навечерието на Рождество Христово, след молитва към Божията майка, Роман видял насън Пресвета Богородица, която му подала свитък и му заповядала да го изяде. След това той се изкачил на амвона и изпял знаменития рождественски кондак: „Дева днес ражда Свръхсъществения…“ (Ἡ Παρθένος σήμερον τὸν ὑπερούσιον τίκτει).

На преп. Роман традицията приписва около хиляда кондака, но до нас са достигнали значително по-малко. Съвременната текстология приема за автентични приблизително шестдесет произведения от запазения корпус. Неговият кондак представлява не краткото песнопение, което днес наричаме с това име, а обширна поетична проповед – поредица от метрически еднакви строфи, свързани с общ рефрен и често с акростих. В тях св. Роман превръща библейския разказ в жив драматичен диалог, като съчетава богословие, проповед, поезия и музика. Особено място в творчеството му заемат Рождество Христово, Кръстът и Възкресението, Божията майка и евангелските събития.

Главното историческо място на почит към светеца е било църквата „Пресвета Богородица“ в квартала Киру в Константинопол, където той служил, починал и според старите литургични свидетелства бил погребан. Типикът на Великата църква от X в. изрично отбелязва, че паметта му на 1 октомври се извършвала именно там. По-късната традиция свързва с този храм и неговите мощи, но днес не разполагаме с надеждно засвидетелствано запазено поклонническо място с мощите му.