Покровът на Пресвета Богородица е празник на молитвеното застъпничество и закрила на Божията майка над християнския народ. Неговата основа е византийско предание, запазено в Житието на св. Андрей Юродиви, съставено вероятно през X в. Според разказа по време на всенощно бдение във Влахернския храм в Константинопол св. Андрей и неговият ученик Епифаний видели Пресвета Богородица, обкръжена от ангели, пророци и светци. Тя дълго се молела за събралите се в храма и за целия свят, след което разпростряла над народа своя покров – мафорий, сияещ с небесна светлина.

Влахернският храм неслучайно е мястото на това видение. Още през ранновизантийската епоха той е едно от най-важните богородични храмове на Константинопол и в него се пазели почитани одежди на Божията майка. Извори от VII в., сред които словата на Теодор Синкел, свидетелстват, че тази светиня вече била възприемана като особен знак за небесната закрила над града. След избавлението на Константинопол от аваро-персийската обсада през 626 г. образът на Богородица като покровителка на християнския град се утвърждава особено силно във византийското благочестие.

Самият разказ за св. Андрей не свързва недвусмислено видението с конкретна военна обсада, както понякога се среща в по-късните житийни разкази. Неговият смисъл е преди всичко духовен: Божията майка се явява молеща се за света и простираща своя покров над вярващите. Именно оттук идва и названието „Покров“ – не само като видима одежда, а като образ на нейното постоянно молитвено застъпничество пред Христос.

Особено широко празникът се разпространява в славянския православен свят. Най-старите свидетелства за отделното му литургично честване са свързани със средновековна Рус, където през XII–XIII в. Покров Богородичен вече придобива голямо значение, макар точният момент и обстоятелствата на установяването му да остават предмет на научен спор. Самото видение обаче е несъмнено свързано с византийската богородична традиция и с Влахернския храм.