Преп. Харитон Изповедник

Преп. Харитон Изповедник е един от най-ранните и най-значими основатели на монашеския живот в Юдейската пустиня. Православната църква чества паметта му на 28 септември. Църковното предание го свързва с Икония в Мала Азия, днешния Коня, откъдето произхождал и където още като мирянин бил известен с християнската си вяра и благочестие.

Според житието Харитон пострадал при гонението на император Аврелиан (270–275). Когато започнало преследване срещу християните, младият християнин бил сред първите арестувани в Икония. Изправен пред управителя, открито изповядал Христос и бил подложен на тежки мъчения. Не се отрекъл от вярата и затова Църквата го нарича „Изповедник“ – християнин, претърпял страдания за Христос, но останал жив. Преданието разказва, че след смъртта на Аврелиан и възцаряването на Проб Харитон бил освободен.

След освобождаването си той напуснал родината и се отправил към Светите земи, желаейки да води отшелнически живот. По пътя бил заловен от разбойници и отведен в тяхната пещера. Според житието, докато разбойниците отсъствали, змия изпила вино от съда им и оставила отровата си в него. След завръщането си те пили от виното и загинали. Харитон приел случилото се като Божие избавление, раздал намереното богатство на бедни и църкви и останал да се подвизава именно в тази пещера.

Около него постепенно започнали да се събират ученици. Така възникнала прочутата Фаранска лавра в Юдейската пустиня, североизточно от Йерусалим, в района на днешния Уади Келт и извора Ейн Фара. Тя се смята за една от най-ранните организирани монашески общности в Юдейската пустиня и става образец за характерния палестински тип лавра – монаси живеят през по-голямата част от седмицата в отделни килии и пещери, а в определени дни се събират за общо богослужение и Евхаристия. Изследванията поставят оформянето на общността във Фаран приблизително през първата половина на IV век.

Но Харитон копнеел за по-голямо безмълвие. Когато учениците му станали многобройни, той оставил Фаран и се оттеглил в друга част на пустинята. Там основал лаврата Дука край Йерихон, в района на планината над града, свързвана днес с Планината на Изкушението. И тук славата му привлякла ученици и той отново потърсил по-усамотено място.

Третата му голяма монашеска основа била Сука, южно от Йерусалим, недалеч от Текоа. Впоследствие тя станала известна като Старата лавра. Районът и днес носи в арабското си название спомена за светеца – Уади Хурейтун или Харитун.

В последните години на живота си преподобният отново се оттеглил в пещера над Сука. Макар да търсел пълно безмълвие, той не преставал да се грижи духовно за основаните от него монашески общности. Преп. Харитон се преставил мирно в дълбока старост, според традиционната датировка около 350 г. По негово желание тялото му било пренесено във Фаранската лавра и положено в храма при пещерата, с която било свързано началото на отшелническия му живот.