Успение на св. Йоан Богослов

На 26 септември Православната църква чества Успението (Преставянето, Μετάστασις) на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, възлюбения ученик на Господ Иисус Христос. Така е озаглавен празникът и в официалния календар на Българската православна църква.

Св. Йоан бил син на Зеведей и брат на св. апостол Яков. Заедно с Петър и Яков принадлежал към най-близкия кръг Христови ученици. Той присъствал при Преображението, на Тайната вечеря се облегнал на гърдите на Спасителя, а при Кръста останал до Божията майка. Именно на него Христос поверил грижата за Своята Майка с думите: „Ето майка ти!“ (Йоан 19:26–27). След Възкресението Йоан продължил апостолското си служение, а древната църковна традиция свързва последните десетилетия от живота му преди всичко с Ефес и малоазийските църкви.

С края на земния му живот е свързано едно от най-необикновените предания в православната агиография. Още самото Евангелие разказва, че след Възкресението ап. Петър попитал Христос какво ще стане с възлюбения ученик. Господ отговорил: „Ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.“ От тези думи сред първите християни се разпространило мнение, че Йоан няма да умре. Но самият евангелски текст веднага прави важното уточнение: „Иисус му не рече, че няма да умре“ (Йоан 21:22–23).

Най-ранното извънновозаветно предание също говори за смъртта – „успението“ – на апостола в Ефес. Около края на II век Ефеският епископ Поликрат, цитиран от Евсевий Кесарийски, пише за великите светила на Малоазийската църква и казва за Йоан: той бил свидетел и учител, облегнал се на гърдите на Господа, и „почива в Ефес“. Евсевий изрично поставя този текст в главата, посветена на смъртта и гроба на апостола. Преданието, засвидетелствано чрез св. Ириней Лионски, допълва, че Йоан останал в Ефес чак до времето на император Траян (98–117).

По-късната агиографска традиция разказва по-подробно за неговото преставяне. В дълбока старост Йоан излязъл извън Ефес заедно със своите ученици и им наредил да изкопаят гроб във формата на кръст. След последна молитва той легнал в него и заповядал да бъде покрит с пръст. Когато други негови ученици научили за случилото се и отворили гроба, тялото му вече не било там. Този разказ е възприет и от православните синаксари.

Особено древен литературен свидетел на това предание са апокрифните „Деяния на Йоан“. В тях се разказва как престарелият апостол сам се отправил към гроба, помолил братята да го изкопаят и след последната молитва се преставил в Господа; когато на следващия ден учениците дошли, не намерили тялото му. Оттук във византийската традиция празникът получава названието Μετάστασις τοῦ Ἁγίου Ἰωάννου τοῦ Θεολόγου – „Преставяне/Пренасяне на св. Йоан Богослов“. В някои по-късни православни жития празният гроб се тълкува като телесно пренасяне на апостола от Бога, по подобие на преданието за Пресвета Богородица.

Главното място на паметта за преставянето на апостола е хълмът Аясолук при днешния Селчук, край древния Ефес в Турция. Църковната традиция от най-ранни времена сочи, че там е неговият гроб. Над мястото първоначално бил изграден малък мемориален храм, през V век – голяма базилика, а през VI век император Юстиниан I и императрица Теодора издигнали върху нея монументалната шесткуполна базилика „Св. Йоан Богослов“. Гробът се намирал в централната част на светилището и мястото и днес е запазено в археологическия комплекс.

Още през Късната античност с гроба било свързано и друго прочуто чудо. Според древното предание от него периодично излизал фин прах, наричан „манна“, който християните събирали като благословение и свързвали с изцеления. В православната традиция именно с това чудо е свързана и втората памет на св. Йоан Богослов – 8 май.