Откриване мощите на св. Сергий Радонежки чудотворец
Преподобни Сергий Радонежки, в света Вартоломей, се родил през XIV век в благочестивото семейство на Кирил и Мария, близо до Ростов. Още преди раждането му Бог явил знамение за бъдещата му святост, а в детските си години той се отличавал с кротост, молитвен дух и любов към храма.
Когато бил малък, Вартоломей трудно усвоявал грамотата и често със сълзи молел Бога да му помогне. Според житието му веднъж срещнал тайнствен старец-монах, който се помолил за него и му дал частица просфора. Оттогава момчето получило дар да разбира книжното учение и започнало с усърдие да чете Свещеното Писание.
След време семейството му обедняло и се преселило в Радонеж. Още от младостта си Вартоломей желаел монашески живот, но останал при родителите си, докато те били живи. След тяхната кончина той оставил земното наследство на брат си и заедно с по-големия си брат Стефан се оттеглил в пустинно място сред горите. Там двамата построили килия и малък храм, посветен на Света Троица.
Стефан не издържал строгия пустинен живот и отишъл в Москва, а Вартоломей останал сам. Тогава приел монашески постриг с името Сергий. В уединение, пост и молитва той се подвизавал с голямо смирение. Постепенно около него започнали да се събират ученици, привлечени от неговия свят живот. Така възникнала обителта „Света Троица“, която по-късно станала прочутата Троице-Сергиева лавра.
Преподобни Сергий не търсел власт и почести, но братята го избрали за свой игумен. Като настоятел той бил пример за всички: сам работел, служел на братята, не позволявал леност и учел монасите да живеят от труда на ръцете си. Той възстановил и укрепил общежителното монашество в североизточна Рус, като поставил в основата му послушанието, смирението, труда и непрестанната молитва.
Светецът бил известен и като миротворец. С тихи и кротки думи той примирявал враждуващи князе и наставлявал народа към единство и покаяние. Преди битката с Мамай великият княз Димитрий дошъл при него за благословение. Преподобният го укрепил с думи на вяра и надежда в Божията помощ.
Много ученици на св. Сергий станали основатели на манастири, така че чрез него монашеският живот се разпространил широко по руските земи. Той не оставил писмени съчинения, но неговите духовни наставления и примерът на живота му станали основа за цяло поколение подвижници.
Когато наближила кончината му, преподобни Сергий я предузнал шест месеца по-рано. Той поверил игуменството на своя любим ученик Никон и дал последни наставления на братята: да пазят православната вяра, единомислието, душевната и телесната чистота, нелицемерната любов, смирението и страннолюбието.
След като се причастил със светите Христови Тайни, преподобни Сергий мирно се преставил в Господа на 25 септември 1392 г. Скоро след смъртта му започнало неговото почитане, а паметта му останала жива като на велик подвижник, чудотворец, духовен отец и един от най-почитаните светци на православна Рус.
Тридесет години след преставянето на преподобни Сергий, на 5 юли 1422 г., светите му мощи били открити нетленни. Според свидетелството на Пахомий Логофет, когато бил отворен чудотворният му гроб, всички видели дивно и умилително зрелище: не само честното тяло на светеца било запазено цяло и светло, но и одеждата, в която бил погребан, останала невредима от тление. Като видели това, всички прославили Бога, Който прославя Своите угодници.
През вековете те били пазени като най-голямата светиня на Троице-Сергиевата лавра и били премествани само при голяма опасност — например при пожари, по време на Наполеоновото нашествие през 1812 г. и по-късно през Втората световна война. След тежките изпитания на XX век светите мощи на преподобни Сергий отново останали предмет на благоговейно почитание от вярващите.
Паметта му се чества на 25 септември, в деня на неговото преставяне, и на 5 юли – деня на откриване на светите му мощи.