Преп. Коприй Палестински

Преп. Коприй Палестински е подвижник от Палестинската пустиня, свързан с прочутата обител на св. Теодосий Велики край Витлеем. Църковното предание го поставя сред учениците и близките монаси на св. Теодосий, живял през V–VI век и основал един от най-значимите общежителни манастири в Палестина.

Необичайното име на преподобния житийната традиция свързва с обстоятелствата около неговото раждане. По време на нападение майка му бягала заедно с други жители към манастира на св. Теодосий, за да намери убежище. По пътя започнали родилните ѝ болки и тя родила детето върху купчина тор – κοπρία. Оттук монасите го нарекли Коприй. По-късният Синаксар на св. Никодим Светогорец уточнява, че след отминаването на опасността монасите намерили новороденото и по нареждане на св. Теодосий го прибрали в обителта.

Преданието разказва, че детето било хранено с млякото на коза, която всеки ден сама слизала от стадото до манастира и се връщала при останалите животни, след като го нахранела. Коприй израснал сред монасите и още от детството си възприел техния начин на живот. Когато достигнал зряла възраст, приел монашеско пострижение и останал в обителта до края на живота си. Православната традиция го представя като особено обичан от св. Теодосий.

Главната добродетел, с която житията свързват преп. Коприй, е смирението. Когато някой похвалвал смиреномъдрието му, той отговарял: „Как да не се смирявам? Мястото, на което съм роден, показва каква е моята стойност“. Така необичайното му име се превърнало в постоянно напомняне да не мисли високо за себе си. Житието го описва също като целомъдрен, кротък и винаги готов да служи както на по-възрастните, така и на по-младите братя.

С течение на времето Коприй достигнал до голяма духовна зрялост и бил удостоен и със свещенически сан. Имал дар на чудотворство и особена близост с природата. Разказва се например, че веднъж намерил мечка да яде зеленчуците в манастирската градина. Хванал животното за ухото, извел го навън и му заповядал с молитвата на св. Теодосий повече да не влиза там. Друг път мечка ранила манастирското магаре. Коприй я укротил и я накарал временно да носи дървата вместо раненото животно.

Друг характерен житийен епизод се случил, когато Коприй изпълнявал послушание в кухнята. Голям съд с вариво започнал да кипи и да прелива, а преподобният не намерил обичайната лъжица. Тогава поставил ръката си в кипящия съд и според преданието кипенето веднага престанало, без той да получи изгаряне.

Коприй запазил строгия си подвижнически живот и в дълбока старост. Преданието казва, че дори на деветдесетгодишна възраст продължавал да се оттегля на скрито място за продължителна молитва. След смъртта на св. Теодосий той се удостоил, според житието, да вижда духовния си отец и дори да се моли заедно с него. Накрая чул неговия глас да му казва: „Брате Коприе, настъпи времето на твоята кончина; ела при мене, за да се упокоиш на приготвеното за тебе място“. Малко след това преподобният заболял, простил се с братята и мирно се преставил в Господа.