Свщмчк Фока Чудотворец, епископ Синопски

Св. свещеномъченик Фока, епископ Синопски, е един от древните понтийски светци. Почитта към него се разпространила още в Късната античност далеч извън пределите на родната му Синопа и особено сред моряците и пътуващите по море. Още около 400 г. св. Астерий Амасийски свидетелства за широко разпространения култ към св. Фока в Понт и за почитта към него като небесен закрилник на мореплавателите. Православното предание обикновено отнася кончината му към края на управлението на Траян, а някои гръцки извори посочват 102 г., докато други – 117 г.

Св. Фока произхождал от Синопа на Евксинския Понт, днешния Синоп на турското Черноморие. Родителите му се наричали Памфил и Мария, като баща му бил корабостроител. От ранна възраст Фока бил възпитан в християнската вяра, изучавал Свещеното Писание и се отличавал с любов към Бога и ближните. По-късното житие особено свързва живота му с апостолските думи: „Който обича брата си, пребъдва в светлината“ (1 Йоан. 2:10).

С добродетелния си живот и ревностната проповед Фока придобил уважението на християнската общност и бил поставен за епископ на Синопа. Житието му приписва многобройни чудеса и особено усърдие в обръщането на езичниците към Христос. Той бил архиерей, който не само поучавал повереното му паство, но и открито свидетелствал за вярата в среда, в която християнството все още било преследвано.

Мъченичеството му се поставя при император Траян (98–117). Според пространната Passio управителят Африкан поискал от Фока да принесе жертва на езическите богове. Светителят отказал и след продължителен разпит бил подложен на тежки мъчения. В по-развитата версия на разказа той впоследствие е изправен дори пред самия Траян. След като останал непреклонен, бил хвърлен първо в яма с негасена вар, от която излязъл невредим, а накрая бил затворен в силно нагорещена баня. Там св. Фока се помолил и предал духа си на Бога.

Тъкмо този начин на мъченичество е запазен и във византийското синаксарно двустишие: „Фока, приеми банята, която очиства от всяка сквернота – защото тя стана баня на подвига, а не на телесното очистване.“

Църковната почит към св. Фока е засвидетелствана необичайно рано. Около 400 г. св. Астерий, епископ Амасийски, произнася слово в негова чест и свидетелства за светилище и мощи на мъченика в Понт. Той отбелязва и особеното почитание на светеца от моряците, които призовавали името му при опасност в морето. Римски императори и владетели от други народи изпращали дарове в неговия храм в Синопа.

Около 403–404 г. части от мощите на светеца били тържествено пренесени в Константинопол. По този повод св. Йоан Златоуст произнесъл слово за св. Фока. Изворът описва големи литийни шествия и богослужения при посрещането и полагането на мощите, което показва колко силно вече бил разпространен култът към понтийския мъченик в столицата. Паметта за пренасянето на мощите се отбелязва отделно през юли.

Почитта му се разпространила и извън Византия. Археологически свидетелства показват култ към св. Фока през VI век в Херсонес в Крим, където са открити евлогии с неговото име. Известни са също църкви на светеца в Сирия, а още в края на V век храм в негова чест е засвидетелстван в областта край Алепо. Съвременната гръцка църковна традиция посочва, че част от честната глава на св. Фока се пази в манастира „Ксенофонт“ на Света гора, а частици от мощите му – в манастира „Ставроникита“ и в манастира „Панагия Сумела“ във Вермио.