Преп. Козма Зографски

Преп. Козма Зографски е един от най-почитаните български светогорски подвижници и единственият известен български светец от византийската епоха, чието монашеско служение е непосредствено свързано със Зографския манастир „Св. вмчк Георги“ на Атон. Паметта му се чества на 22 септември. Житийната традиция единодушно го определя като българин, произхождащ от благородно семейство, получил добро образование на български и гръцки език.

От младини Козма проявявал стремеж към монашески живот. Когато родителите му пожелали да го оженят, той тайно напуснал дома си и се отправил към Света гора. Пристигнал в българската Зографска обител, където първоначално преминал през обичайните монашески послушания, а след пострижението бил определен за еклисиарх – църковник, грижещ се за храма и богослужението. Според пространното житие впоследствие бил ръкоположен и за свещеник.

С ранния период на неговото монашество е свързан един от най-известните разкази за него. По време на празника Благовещение Козма отишъл заедно с други монаси в манастира Ватопед. Там с удивление видял жена, която прислужвала в храма, в трапезарията и при различни манастирски дела. За младия монах това било необяснимо, тъй като присъствието на жени на Света гора било забранено. След завръщането му в Зограф игуменът му обяснил, че се е сподобил да види самата Пресвета Богородица – Покровителката и Игуменията на Света гора, която невидимо се грижи за своите монаси. Разказът е запазен в атонската традиция и по-късно е включен в Νέον Ἐκλόγιον на св. Никодим Светогорец.

Козма все повече желаел безмълвие и уединение. Според Зографското житие той се молел пред почитания богородичен образ в съборния храм и просел да му бъде открит пътят към спасението. Тогава чул от иконата отговор, че трябва да се оттегли в пустинята. След благословението на игумена получил безмълвна килия в пещера недалеч от манастира, която и днес се свързва с неговото име. Там започнал строг отшелнически живот, отдаден на пост, бдение, Иисусова молитва и духовно трезвение.

Житието представя преп. Козма като опитен духовен наставник. При него започнали да идват монаси за изповед, духовен съвет и наставление, а той ги учел преди всичко на покаяние, отсичане на собствената воля, послушание, смирение и внимателна молитва. Имал дар на прозорливост и чудотворство. Разказва се, че предузнал внезапната смърт на хилендарски игумен, помагал на монаси в изпитания и по чудесен начин узнавал събития, станали далеч от неговата пещера.

Особено силно в житието е подчертано неговото духовно единение с Пресвета Богородица. Освен видението във Ватопед, с него е свързана и почитаната в Зограф икона, известна днес като Богородица „Проговорила“ или „Услишителница“. Според Зографското предание именно пред този образ Козма получил отговор на молитвата си и благословение да премине към отшелнически живот. Образът се намира в олтарната част на съборния храм „Св. Георги“ в Зограф и продължава да бъде една от почитаните светини на обителта.

В края на живота си преподобният предварително узнал за наближаващата си кончина. След последно тежко духовно изпитание той приел светите Христови Тайни и мирно предал духа си на Бога на 22 септември. При погребението му около пещерата се събрали диви зверове и птици. След като монасите положили тялото му в земята, животните започнали да издават глас, сякаш участвали в опелото на подвижника, след което отново се разпръснали из пустинята.

По-късната гръцка синаксарна традиция добавя още един необикновен епизод: четиридесет дни след погребението монасите потърсили тялото на преподобния, но не го намерили. Поради това днес не съществува рака с мощите на св. Козма.

Съвременната българска и гръцка църковна традиция посочва 22 септември 1323 г. като дата на неговата кончина; така е и в житието, публикувано от Българската патриаршия, и в съвременните гръцки синаксари. Според историците-изследователи на житието му св. Козма е починал на 22 септември 1422 г., както пише и св. Никодим Светогорец.