Св. ап. Кодрат

Св. апостол Кодрат е един от ранните християнски проповедници и апологети от началото на II век. Православната църква чества паметта му на 21 септември и в богослужебната традиция го причислява към Седемдесетте апостоли. Преданието свързва служението му преди всичко с Атина и Магнезия в Мала Азия.

За Кодрат разполагаме с особено ценно ранно свидетелство на църковния историк Евсевий Кесарийски. Той съобщава, че след мъченическата смърт на атинския епископ Публий именно Кодрат събрал отново разпръснатите от гонението християни в Атина и укрепил тяхната вяра. Евсевий, позовавайки се на епископ Дионисий Коринтски, казва също, че Кодрат бил поставен за епископ на Атинската църква.

Св. Кодрат останал в историята на Църквата и като един от най-ранните християнски апологети. При император Адриан (117–138), когато християните отново били подлагани на обвинения и преследвания, той написал Апология в защита на християнската вяра и я отправил към императора. Евсевий в началото на IV век разполагал с този труд и свидетелства, че той бил широко разпространен сред християните и показвал „разума и апостолската православност“ на автора.

От Апологията е запазен само един кратък, но забележителен откъс. В него Кодрат се позовава на Христовите изцеления и възкресявания и твърди, че някои от хората, изцелени или възкресени от Спасителя, били живи още дълго след Неговия земен живот, а някои достигнали дори до времето на самия апологет. Това е едно от най-ранните извънновозаветни християнски свидетелства, което се позовава непосредствено на паметта за Христовите чудеса.

По-късното византийско житийно предание разказва, че проповедта на Кодрат предизвикала силна съпротива. Той бил бит с камъни, измъчван и прогонен от Атина, след което продължил благовестието в Магнезия. Там завършил мъченически живота си при император Адриан. Друга православна традиция говори за затварянето му в тъмница и смърт от глад.

Православното предание посочва Магнезия и като място на неговото погребение. Не е известно първоначалният му гроб да е запазен и разпознаваем днес. Съвременният гръцки Православен синаксар съобщава, че частици от мощи, почитани като принадлежащи на св. Кодрат, се пазят в манастира Артокостас в Кинурия, Пелопонес, и в манастира Кику в Кипър.