Св. епископи Исакий и Мелетий Кипърски

Св. Исакий (Исаак) и св. Мелетий са древни кипърски епископи, чиято обща памет Православната църква чества на 21 септември. За живота им са запазени малко сведения, но имената им присъстват още във византийската синаксарна традиция. В знаменития Менологий на император Василий II от края на X – началото на XI век двамата са представени заедно като епископи на Кипър, като изрично се посочва, че Исакий бил епископ преди Мелетий.

Менологият представя двамата светители като образци на истинско архипастирско служение. Те живеели благочестиво, непрестанно поучавали народа в Божието слово, раздавали имуществото си на бедните, грижели се за вдовиците и сираците и утешавали обезсърчените. В текста за тях е приложена апостолската мисъл, че ставали „за всички всичко, за да придобият всички“. С тяхната молитва преданието свързва и извършването на чудеса.

Св. Исакий, епископ Китионски

За св. Исакий разполагаме с повече сведения. Константинополският синаксар го споменава на 21 септември като „Исакий, епископ на Сити в Кипър“. В други ръкописи името му е предадено като Акакий. Названието „Сити“ създава трудности, защото такава древна епископия в Кипър не е известна. Съвременното изследване на кипърските извори предлага убедително обяснение, че става дума за Китион – древния град на мястото на днешна Ларнака, а „Сити“ е резултат от старо преписваческо или палеографско объркване. Особено важно е, че гръцко Евангелие от XII век вече го нарича недвусмислено „Исаак, епископ Китионски на Кипър“.

Едно по-ново агиографско изследване предлага да се отъждестви този епископ с Исаак, ученик на св. Епифаний Кипърски. Според Житието на св. Епифаний неговият ученик Исаак придружавал светителя в Константинопол през 403 г., по време на драматичните събития около св. Йоан Златоуст. Малко преди смъртта си св. Епифаний му заръчал да остане известно време в Констанция и след това да поеме „пътя към Китион“. На тази основа изследователите поставят бъдещото му епископско служение в първата половина на V век. Исаак бил от юдейски произход, живеел в Констанция, древна Саламина, и бил познавач на Закона. Св. Епифаний го привлякъл към християнската вяра, огласил го и го кръстил. По-късно Исаак станал клирик в Китион и след овдовяването на епископската катедра бил избран за неин предстоятел.

Като епископ св. Исакий се отличавал с милосърдие и усърдна пастирска грижа. Чрез него ставали изцеления и че след дълъг живот той се преставил мирно в дълбока старост. Някои по-късни ръкописи го наричат свещеномъченик и говорят за смърт чрез посичане меч, но вероятно е налице смесване с друг едноименен светител.

Св. Мелетий, епископ Кипърски

За св. Мелетий сведенията са значително по-оскъдни. Константинополският синаксар го споменава заедно с Исакий, а Менологият на Василий II казва, че той бил епископ на Кипър след Исакий. Преданието е единодушно за характера на неговото служение. Мелетий бил благочестив и богобоязлив архиерей, който посветил живота си на проповедта на Божието слово и на непрестанна милостиня към бедните. След дългогодишното си служение се преставил мирно в Господа.

Интересно е, че в някои съвременни гръцки календари отделната памет на св. Мелетий е поставена на 20 септември, докато древната кипърска и византийска традиция познава и общото честване на Исакий и Мелетий на 21 септември. Самата Църква на Кипър включва Мелетий сред кипърските светители с памет на 21 септември. Особено ранно свидетелство за тяхната обща почит е миниатюрата в Менология на Василий II, където двамата кипърски епископи са изобразени заедно под 21 септември. Така още около 1000 г. тяхната памет вече е била трайно включена във византийския църковен календар.

Най-конкретното място, свързано с двамата светители, е Китион, днешна Ларнака, и то преди всичко във връзка със св. Исакий. Днешната Китионска митрополия го почита като един от древните си епископи и го поставя сред приемниците на апостолското наследство на св. Лазар Четиридневни, който според кипърската традиция бил първият епископ на Китион.