Св. вмчк Евстатий Плакида, съпругата и децата му

Св. великомъченик Евстатий Плакида, заедно със съпругата си Теописта и синовете им Агапий и Теопист, се почитани от Православната църква на 20 септември. Според древното житийно предание Евстатий бил високопоставен римски военачалник от времето на император Траян (98–117). Преди uръщението носел името Плакида и макар още да не познавал Христос, се отличавал с милосърдие и щедрост към бедните.

Най-известният епизод от житието му е неговото обръщане. Веднъж по време на лов Плакида преследвал голям елен. Когато животното спряло пред него, между рогата му видял сияещ кръст и чул глас, който му открил Христос. След това Плакида отишъл при християнски епископ и приел Кръщение заедно със семейството си. Той получил името Евстатий, жена му Татяна – Теописта, а двамата им синове – Агапий и Теопист.

Според житието след обръщането си Евстатий бил предупреден, че ще премине през изпитания, подобни на страданията на праведния Йов. Скоро изгубил богатството и положението си и напуснал дома си със семейството. По време на пътуването бил разделен първо от жена си, а след това и от децата си. Двамата му синове били отнесени от диви животни, но чудесно спасени от пастири и земеделци, без баща им да знае това. Евстатий останал сам и години наред живял в бедност и труд.

По-късно, когато империята отново се нуждаела от опитния военачалник, негови бивши другари го открили и той бил върнат на служба. По време на нов поход по Божи промисъл Евстатий постепенно намерил и двамата си синове, които вече били войници, а след това и съпругата си. Така след дългогодишната раздяла цялото семейство отново се събрало.

След победното завръщане в Рим, според житийната традиция, император Адриан (117–138) поискал Евстатий да участва в благодарствено езическо жертвоприношение. Военачалникът отказал и открито заявил, че дължи живота и победата си на Христос. Заедно с него вярата си изповядали Теописта, Агапий и Теопист. Първоначално били хвърлени на диви зверове, които не ги докоснали, а след това били затворени в нагорещен меден бик, където приели мъченическа смърт. Според житието три дни по-късно телата им били намерени неповредени от огъня и били погребани с почит от християните.

Житието на св. Евстатий е едно от най-разпространените повествования на византийското Средновековие и впоследствие получава огромна популярност и на Запад. Особено силен център на почитта към св. Евстатий става Рим. Храм на негово име – днешната базилика Sant’Eustachio, непосредствено до Пантеонаq е засвидетелстван поне от VIII век. Според римската църковна традиция под главния му олтар се пазят мощи, почитани като принадлежащи на св. Евстатий и неговото семейство. Характерният образ на елена с кръста между рогата остава и до днес основният иконографски знак на св. Евстатий и е изобразен дори върху фасадата на римската базилика.