Св. мчци Трофим, Саватий и Доримедонт
Св. мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт пострадали за Христос през III век. Византийската традиция поставя мъченичеството им при император Марк Аврелий Проб (276–282), обикновено около 278 г. Тяхното мъченичество е запазено в няколко гръцки редакции, а имената им трайно влизат във византийските синаксари и богослужебната традиция.
Трофим и Саватий се намирали в Антиохия по време на голям езически празник. В града се извършвали жертвоприношения и шумни увеселения в чест на езическите богове; гръцкият Синаксар свързва празника с Аполон. Двамата християни били дълбоко наскърбени от видяното и открито изразили неодобрението си. В друга православна редакция се казва, че те се молели Бог да просвети хората и да ги отведе от заблудата към спасението. Това привлякло вниманието на участниците в празника и двамата били заловени и отведени пред местната власт.
Пред съдията Трофим и Саватий без колебание заявили, че са християни. Когато от тях поискали да принесат жертва на боговете и да се отрекат от Христос, те отказали. Житийната традиция нарича антиохийския управител Илиодор (Ἡλιόδωρος), макар че в други редакции имената и титлите на длъжностните лица се различават. По негова заповед мъчениците били жестоко бити и телата им били разкъсвани с железни оръдия.
Саватий не издържал на нанесените му рани и предал духа си на Бога още по време на мъченията. Византийското синаксарно двустишие за него гласи: „Разкъсван с остри железа, Саватий
като мъченик достига до Божия покой.“
Трофим останал жив и бил изпратен за нов съд и още по-тежки мъчения в Синада (Σύνναδα) във Фригия – голям град във вътрешността на Мала Азия, отъждествяван с днешния Шухут в Турция. Синада била важен административен център на римска Фригия, а по-късно и митрополитско седалище.
Според пространното житие Трофим бил принуден да измине пътя към Синада с железни обувки, снабдени с остри гвоздеи, докато конен конвой го подкарвал. Там бил предаден на управителя Дионисий, прочут със своята жестокост. Трофим бил подложен на нови изтезания, но продължавал да изповядва Христос. В житието неговата твърдост е свързана с думите на Псалтира: „Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави“ (Пс. 33:20 по славянско-гръцката номерация).
Именно в Синада се появява и третият мъченик – Доримедонт. Гръцкият текст го определя като βουλευτής, тоест член на градския съвет, влиятелен гражданин; в някои по-късни жития той е наречен „сенатор“. Съвременно историческо изследване на християнството във Фригия също приема Доримедонт като местен градски съветник и го поставя сред християните от висшите обществени слоеве в Синада.
Доримедонт вече бил християнин, според някои житийни версии тайно, и започнал да посещава Трофим в затвора. Грижел се за неговите рани, носел му необходимото и го укрепвал. Така между двамата възникнало духовно братство, което скоро трябвало да ги съедини и в мъченичеството.
По това време в Синада бил устроен езически празник в чест на Диоскурите – Кастор и Полукс. Доримедонт отказал да участва. Когато бил попитан за причината, открито заявил, че е християнин и не може да се покланя на езическите божества. Така неговата досега скрита вяра станала публична. Той бил заловен и подложен на изтезания заедно с Трофим.
След като мъченията не ги накарали да се отрекат от Христос, двамата били осъдени да бъдат хвърлени на дивите зверове в амфитеатъра. Гръцкото житие разказва, че срещу тях последователно били пуснати мечка, леопард и лъв, но животните не ги нападнали и останали кротки пред мъчениците. Когато станало ясно, че зверовете няма да ги умъртвят, властите наредили Трофим и Доримедонт да бъдат посечени с меч.
Така тримата, започнали мъченическия си подвиг на различни места и при различни обстоятелства, били съединени от Църквата в една обща памет: Саватий, починал от изтезанията в Антиохия, и Трофим и Доримедонт, завършили подвига си чрез посичане в Синада.
Реликварий на св. Трофим от Синада се пази в музея в Бурса. Реликварият е намерен в района на древна Синада и е публикуван още през 1909 г.