Преп. Евмений, епископ Гортински
Преп. Евмений Чудотворец, епископ Гортински, е един от почитаните критски светители от ранновизантийската епоха. Той бил предстоятел на древната Гортинска църква – тогавашния главен църковен център на остров Крит и седалище на архиепископите на острова, водещ началото си от св. апостол Тит.
Традиционното критско църковно предание и Новият синаксар на йеромонах Макарий Симонопетрит поставят архиерейството му приблизително между 667/670 и 680 г., при император Константин IV Погонат. Според тази версия светецът дори съдействал за помирението между императора и неговите братя Ираклий и Тиверий. Същата датировка е възприета и от официалната история на днешната Гортинска и Аркадийска митрополия.
За ранните години на светеца не са запазени сигурни исторически сведения. Византийската синаксарна традиция го представя като родом от Крит и още от младостта отдаден на строг духовен живот. Той се отличавал особено с въздържание, молитва, смирение и милосърдие. Раздал имуществото си на бедните и се стремял да освободи живота си от привързаността към богатството. По-късните жития подчертават и неговата необикновена кротост: не осъждал другите и не понасял да слуша злословие за ближния.
Добродетелният му живот привлякъл вниманието на християните в Гортин и Евмений бил избран за епископ на града. Като архипастир той съединил аскетическата строгост към себе си с голямо милосърдие към другите. Грижел се за бедните и сираците, утешавал скърбящите и наставлявал поверения му народ. Църковната традиция го запомнила преди всичко като Чудотворец. На него се приписват изцеления, избавяне от беди и измолване на дъжд по време на суша.
Преданието разказва още, че св. Евмений предприел пътуване до Рим. Богослужебният канон за празника му го представя като светилник, който озарил града с добродетелите и чудесата си. По-късната житийна традиция развива това свидетелство и говори за проповедническата му дейност и за укрепването на християните там.
От Рим жизненият път на Евмений го отвел в Тиваида в Горен Египет – земя, прочута с древните си монашески средища. Там светителят прекарал последните години от живота си и достигнал дълбока старост. Според едната традиция той доброволно посетил египетските подвижници, докато друга говори за принудително отпътуване от Рим. И в двата случая най-старият запазен богослужебен източник свидетелства, че Евмений се оказал в Тиваида към края на живота си и именно там се преставил в Господа.
След кончината му християните в Тиваида не задържали мощите му. Те ги изпратили обратно в неговото отечество и при повереното му паство в Гортин. Според древното предание светото му тяло било положено в местността Раксос (Ῥάξος), близо до гроба и мартириума на друг почитан Гортински предстоятел – св. свещеномъченик Кирил. Завръщането на мощите било съпроводено, според химнографската традиция, с нови чудеса.
Днес в пределите на Гортинската и Аркадийска митрополия има няколко храма, посветени на св. Евмений – в енориите Агиос Кирилос, Ротаси, Сива и Вурвулитис. За съжаление не се знае каква е по-нататъшната съдба на основната част от мощите му. Средновековната традиция свидетелства за тяхното връщане от Тиваида в Гортин и полагането им при св. Кирил, но не разполагаме с надеждно доказателство, че цялото тяло на светеца е запазено и може да бъде идентифицирано днес.
Почитта към св. Евмений е засвидетелствана сравнително рано в самата византийска химнография. Канонът му се приписва по акростиха на св. Йосиф Песнописец (ок. 816–886) и съдържа най-стария разширен разказ за светителя, който е достигнал до нас. Именно в него се споменават неговите чудеса, пребиваването му в Рим, пътуването до Тиваида и връщането на мощите му в родината.