Св. Киприан, митрополит Киевски

Св. Киприян, митрополит Киевски и на цяла Русия, е един от най-забележителните български духовници и книжовници на XIV век. Роден е в България, най-вероятно в Търново. За българския му произход свидетелства неговият родственик и житиеписец Григорий Цамблак, който в надгробното си слово за светителя неведнъж нарича България и Търново негово отечество. Според същото свидетелство Киприян вероятно принадлежал към известния търновски род Цамблакови.

Младият Киприян приел монашество и известно време се подвизавал на Света гора Атон. Той бил свързан с духовно-книжовната среда на Търново и с кръга на св. патриарх Евтимий. По-късно се установил в Константинопол и влязъл в близкото обкръжение на Вселенския патриарх Филотей Кокин, който му възлагал важни църковно-дипломатически мисии в земите на Русия и Литва. През 1375 г. Киприян бил поставен за митрополит на Киев, Рус и Литва, а след продължителни църковни и политически затруднения през 1390 г. бил окончателно признат за митрополит Киевски и на цяла Рус. Под неговата архипастирска власт отново били обединени православните епархии в Москва, Киев и литовските земи.

Св. Киприян оставил трайна следа не само като архиерей, но и като писател, преводач, редактор и книжовник. С неговото име се свързва разпространението в руските земи на новите богослужебни и книжовни традиции на православните Балкани – процес, известен като „второ южнославянско влияние“. Той съставил нова редакция на житието на св. митрополит Петър, служба и похвално слово за него, послания до св. Сергий Радонежки и други духовници, както и редица църковни грамоти и поучения.

Светителят се преставил в Господа на 16 септември 1406 г. в митрополитската си резиденция край Москва. Преди смъртта си оставил духовно завещание, в което дал прошка и благословение на всички и сам простил на онези, които му били причинили зло. Погребан бил в Успенския събор на Московския Кремъл. При преустройството на храма през 1472 г. неговите останки били намерени и впоследствие положени в новия събор.

В лицето на св. Киприян България дала на православния свят архипастир, който съединил духовния и книжовния опит на Търново, Атон и Константинопол и го пренесъл в Киевска и Московска Рус. Затова неговото дело заема особено място както в историята на Българската средновековна книжовност, така и в духовната история на източните славяни.