Обновление (освещаване) на храма “Възкресение Христово” в Йерусалим

На този ден Църквата възпоменава тържественото освещаване на храма, издигнат в Йерусалим над Голгота и гроба на Господ Иисус Христос. Думата „обновление“ в случая не означава ремонт или възстановяване, а първоначалното посвещаване и освещаване на храма (на гръцки ἐγκαίνια).

Евангелията свидетелстват, че Христос бил разпнат на мястото, наречено Голгота, а след смъртта Му Йосиф Ариматейски положил тялото Му в нов гроб, изсечен в скала (Мат. 27:33–35, 57–60; Марк 15:22–24, 42–46; Лука 23:33, 50–53; Йоан 19:17–18, 38–42). На третия ден жените мироносици намерили гроба празен и чули ангелската вест: „Няма Го тук; възкръсна“ (Мат. 28:1–7; Марк 16:1–7; Лука 24:1–8; Йоан 20:1–18).

След разрушаването на Йерусалим мястото на Господния гроб било засипано, а над него било издигнато езическо светилище. По заповед на Константин Велики постройките били премахнати и при разчистването отново се открила скалната гробница. Евсевий Кесарийски, съвременник на събитията, описва откриването ѝ като неочаквано явяване на свидетелството за Възкресението. Императорът наредил на мястото да бъде изграден величествен храмов комплекс, достоен за най-почитаната християнска светиня.

Комплексът обхващал няколко свещени пространства. Над мястото на разпятието се издигал големият храм, наречен Мартирион, а над Господния гроб била изградена кръглата църква Анастасис, тоест „Възкресение“. Между тях се намирал открит двор, от който се достигало до Голгота. Така в един църковен ансамбъл били съединени местата на Христовите страдания, погребение и Възкресение.

Освещаването било извършено тържествено на 13 септември 335 г., през тридесетата година от управлението на Константин Велики. В Йерусалим пристигнали епископи от много области на империята, включително участници в събора, проведен малко преди това в Тир. Евсевий Кесарийски свидетелства за множеството архиереи, проповедите и тържествата, съпътствали освещаването.

Няколко десетилетия по-късно поклонницата Егерия описва годишния празник на Обновлението като едно от най-тържествените събития в църковния живот на Йерусалим. Празненството продължавало осем дни, в които се извършвали богослужения в Мартириона, при Голгота и в Анастасиса. В града се събирали епископи, монаси, духовници и поклонници от различни страни. По думите ѝ празникът се чествал със същата тържественост като Пасха и Богоявление.

Паметта за освещаването постепенно се разпространила от Йерусалим и в другите източни църкви. Наименованието „Обновление“ започнало да обозначава както самото освещаване на храма, така и ежегодната годишнина от него. Йерусалимското тържество станало образец за празнуването на храмовите освещавания във византийската традиция.

Неслучайно празникът е поставен непосредствено преди Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен на 14 септември. В йерусалимското богослужение почитта към Кръста, Голгота и празния гроб била неразделно свързана: Кръстът възвестява Христовата жертва, а гробът – Неговата победа над смъртта. Историческото оформяне на двата празника преминало през различни етапи, но близостта им в календара съхранява връзката между страданията и Възкресението на Спасителя. Храмът многократно бил разрушаван, възстановяван и преустройван през вековете, но останал главната светиня на християнския Йерусалим.