Преп. Теодора Александрийска

Преподобна Теодора живяла в Александрия през втората половина на V век, по времето на император Зинон. Тя била омъжена и водела добър семеен живот, но в момент на духовна слабост нарушила съпружеската си вярност. Когато осъзнала стореното, била обзета от дълбоко разкаяние и решила да посвети живота си на покаяние. Като се бояла, че съпругът ѝ ще я открие в женска обител, Теодора облякла мъжко монашеско одеяние и постъпила в мъжки манастир под името монах Теодор. Никой не подозирал, че тя е жена. В продължение на две години изпълнявала най-трудните послушания, пребивавайки в пост, молитва и смирение.

След време една жена я обвинила, че е баща на нейното дете. Пред манастирските братя било оставено новородено, а Теодора, за да не разкрие самоличността си, не се защитила. Тя приела несправедливото обвинение и била изгонена от обителта. Взела детето при себе си и цели седем години живяла извън манастира, като го отглеждала сред лишенията на пустинята.

Накрая монасите отново я приели в обителта. Теодора продължила подвига си в мълчание и смирение, без да разкрива нито своята истинска самоличност, нито понесената несправедливост. Малко след това тя мирно предала душата си на Бога. Едва при подготовката на тялото ѝ за погребение станало ясно, че монах Теодор всъщност бил жена. Така била разкрита и нейната невинност по отправеното срещу нея обвинение.

Според разширеното житийно предание съпругът ѝ, след като научил за нейната кончина, присъствал на погребението, раздал имуществото си на бедните и останал да живее в същия манастир.

Житието на преподобна Теодора е запазено в няколко гръцки редакции. Началото на пространното житие поставя събитията „в дните на император Зинон“ и на александрийския управител Григорий. Текстът е разпространен в множество средновековни ръкописи и е преведен и на източни езици, което свидетелства за широката популярност на почитта към нея. Почитта към преподобната е засвидетелствана във византийската богослужебна традиция. Тя е представена и в прочутия илюстрован Менологий на император Василий II от края на X – началото на XI век, където паметта ѝ е поместена под 11 септември.

За разлика от някои други александрийски светци, досега не са установени със сигурност нито конкретният манастир, в който се е подвизавала, нито древен мартириум или храм в Александрия, свързан непосредствено с нейния гроб. Исторически най-добре засвидетелствани остават нейното присъствие в синаксарите, ръкописните жития и византийската иконография.