Св. богоотци Йоаким и Анна

Светите Йоаким и Анна били родители на Пресвета Богородица и по плът прародители на Господ Иисус Христос. Според древното църковно предание те живеели праведно, били щедри към бедните и усърдни в молитвата, но дълго време нямали деца. С болка, но и с непоколебимо упование те продължавали да молят Бога да снеме от тях безплодието. Йоаким се оттеглил за пост и молитва, а Анна изливала скръбта си пред Господа. Ангел възвестил и на двамата, че молитвата им е чута и че ще им се роди дъщеря, чрез която ще дойде благословение за целия свят. Когато се родила Пресветата Дева, те я нарекли Мария и я посветили на Бога. Така тяхното дълго очакване се превърнало в начало на непосредствената подготовка за Христовото въплъщение. Църквата ги нарича богоотци, защото от тях произлязла Божията майка, а от нея по плът се родил Спасителят. Светите Йоаким и Анна остават образец на съпружеска вярност, търпелива молитва и доверие в Божия промисъл. Към тях особено често се обръщат семейства, които молят Бога за рожба.

Каноничните евангелия не съобщават имената на родителите на Пресвета Богородица. Най-ранният запазен разказ за Йоаким и Анна се намира в апокрифното „Протоевангелие на Яков“, съставено през втората половина на II век. Повествованието съзнателно напомня библейската история за Анна и раждането на пророк Самуил, като подчертава молитвата, чудесното зачатие и посвещаването на детето на Бога. Макар текстът да не е част от Новия Завет, той оказва огромно влияние върху богослужението и иконографията на Църквата.

Общата памет на двамата светци се чества на 9 септември, непосредствено след Рождество Богородично. Така празничният ред свързва рождението на Пресветата Дева с благодарността към нейните родители. Почитта към тях отрано се свързва с Йерусалим. При Овчата къпалня, или Витезда, местното предание поставя дома на Йоаким и Анна и рождението на Пресвета Богородица. На това място през V век съществувала византийска базилика, а днешният храм „Св. Анна“ е построен от кръстоносците през XII век.