Свщмчк Вавила Антиохийски и трите момчета с него

Свети Вавила бил епископ на древната Антиохийска църква през първата половина на III век. Той наследил на архиерейската катедра епископ Зевин и управлявал повереното му паство в години на изпитания и гонения. Най-ранният исторически извор за него, „Църковна история“ на Евсевий Кесарийски, свидетелства, че светецът завършил живота си в затвора след дръзновено изповядване на Христовата вяра по време на гонението на император Деций, около 250–251 г.

Свети Вавила бил не само ревностен пастир, но и безстрашен защитник на светостта на Църквата. Древното антиохийско предание разказва, че един император, обременен с тежко престъпление, пожелал да влезе в християнския храм и да присъства на богослужението. Епископът го спрял пред църковните двери и му заявил, че човек, който не се е покаял за пролятата кръв, не може да пристъпи към светинята. Така светецът показал, че пред Божия съд няма разлика между владетел и обикновен човек и че императорското достойнство не освобождава никого от нравствена отговорност. Св. Йоан Златоуст, който проповядвал за Вавила в Антиохия през IV век, възхвалява именно неговото дръзновение пред земната власт и готовността му да положи живота си за своето паство.

Разгневеният владетел заповядал епископът да бъде окован и хвърлен в тъмница. Според по-късното гръцко мъченичество заедно с него били заловени и трима млади негови ученици, духовни чеда, които той възпитал в благочестие. Те останали до своя наставник и не се уплашили нито от заплахите, нито от мъченията. Когато били запитани дали ще се отрекат от Христос, отроците твърдо изповядали вярата си. В по-късната традиция имената им са предадени като Урван, Прилидиан и Еполоний.

Владетелят се опитал чрез страдания да сломи епископа и учениците му, но те останали непоколебими. Свети Вавила приемал оковите си като по-почетни от царска корона, защото ги носел заради Христос. Според гръцкото мъченичество тримата отроци били посечени пред очите на своя духовен отец, а след тях и самият епископ приел мъченическия венец. Преди смъртта си той пожелал да бъде погребан заедно с веригите си, за да останат те свидетелство за неправедното гонение и за верността му към Господа.

След прекратяването на гоненията мощите на свети Вавила били почитани като голяма светиня на Антиохия. Около 351 г. кесарят Констанций Гал построил храм на негово име в предградието Дафна и пренесъл там честните му останки. Това е едно от най-ранните добре засвидетелствани пренасяния на мощи на християнски мъченик.

Няколко години по-късно император Юлиан Отстъпник пожелал да възстанови езическото светилище на Аполон в Дафна. Според св. Йоан Златоуст езическият оракул замлъкнал поради близостта на мощите на мъченика. По заповед на императора те били изнесени оттам, но антиохийските християни ги пренесли тържествено обратно в града. Скоро след това храмът на Аполон бил унищожен от пожар, а почитта към свети Вавила се разпространила още повече. В края на IV век епископ Мелетий Антиохийски издигнал нов храм, в който били положени мощите на свещеномъченика. Евсевий Кесарийски поставя смъртта на свети Вавила при гонението на Деций и съобщава, че той починал в затвора след своето изповедничество. Поради това за исторически по-надеждно се приема, че светецът е бил Антиохийски епископ приблизително между 237 и 250/251 г. и е пострадал при Деций. Разказът за недопускането на престъпилия император до храма е засвидетелстван още през IV век от св. Йоан Златоуст, но той не посочва името на владетеля.