Свщмчк Антим Никомидийски и другите с него

Свети Антим живял през втората половина на III и началото на IV век и бил епископ на Никомидия — един от главните градове на Витиния и резиденция на император Диоклетиан. Той се отличавал с благочестие, чистота на живота и ревностно пастирско служение, като укрепявал християните във вярата и ги подготвял да посрещнат започналото гонение.

След издаването на императорския указ против християните през 303 г. главният храм на Никомидия бил разрушен, а след пожара в императорския дворец вярващите били подложени на жестоки преследвания. По молба на паството си св. Антим се оттеглил в близкото селище Омана, откъдето продължил да изпраща наставителни писма и да насърчава християните да останат твърди в изповядването на Христос. Евсевий Кесарийски свидетелства, че никомидийският епископ Антим бил обезглавен заради вярата си.

Според житийното предание, когато войници били изпратени да го заловят, светителят ги приел с гостоприемство и едва след като ги нахранил, им открил кой е. Поразени от добротата му, те пожелали да го пощадят, но св. Антим не им позволил да прибягнат до лъжа. По пътя той ги наставил в християнската вяра и ги кръстил, след което доброволно се явил пред властите.

Когато му показали оръдията за мъчение, светецът заявил, че страданията не могат да уплашат онзи, за когото верността към Христос е по-скъпа от земния живот. След тежки изтезания той бил посечен с меч и приел венеца на свещеномъченичеството.

Точната година на кончината му не е напълно сигурна: църковното предание обикновено я отнася към Диоклетиановото гонение през 303–304 г., докато някои изследователи допускат по-късна дата, около 311–312 г. Несъмнено остава древното свидетелство, че св. Антим възглавявал Никомидийската църква и завършил живота си чрез обезглавяване заради изповядването на Христос.

На св. Антим се приписва и фрагмент от послание „За светата Църква“ до някой си Теодор, но текстът вероятно е бил преработен през IV век и авторството му не може да се приеме безусловно.

В гръцкия Синаксар на св. Никодим Светогорец паметта на св. Антим е изложена самостоятелно, докато по-разширеното групово название е особено характерно за славянските православни месяцеслови. В славянската календарна традиция на 3 септември заедно със св. Антим се поменават: св. свещеномъченик Феофил, дякон, и мъчениците Доротей, Мардоний, Мигдоний, също дякон, Петър, Индис, Горгоний, Зинон, света девица Домна и Евтимий. Те са пострадали също при Никомидийското гонение и са свързани с архипастирското служение св. Антим Никомидийски.