Св. мчк Мамант
Свети мъченик Мамант се родил около 260 г. в малоазийската област Пафлагония. Неговите родители Теодот и Руфина били благочестиви християни. Заради откритото изповядване на вярата си те били заловени и затворени в тъмница в Кесария Кападокийска. Там Руфина родила своя син, а скоро след това двамата родители починали в затвора, предавайки душите си на Бога. Така свети Мамант останал сирак още в младенческа възраст.
По Божия промисъл детето било прието и отгледано от благочестивата и заможна християнка Амия. Тя го възпитала с майчинска обич и го наставлявала в истините на Евангелието. Според житийната традиция момчето дълго време не проговаряло, а една от първите му думи била „мама“, с която се обръщало към своята приемна майка. Поради това било наречено Мамант (на гр. Мамас).
Още в ранна възраст светецът проявил необикновена ревност към Христовата вяра. Той не се страхувал открито да говори за Спасителя и привличал и други младежи към Църквата. Когато бил около петнадесетгодишен, езическите власти го заловили и поискали от него да се отрече от Христос и да принесе жертва на идолите. Мамант обаче останал непреклонен и мъжествено изповядал, че е християнин.
Заради непоколебимостта му мъчителите го подложили на жестоки страдания. Били го безмилостно, окачили на шията му тежест и го хвърлили в морето, но по Божията сила той останал жив. По-късно бил хвърлен в разпалена пещ и предаден на диви зверове, ала нито огънят, нито животните му причинили вреда. Житийната традиция разказва, че дивите зверове се укротявали пред него, поради което свети Мамант често се изобразява с пастирски жезъл, агне и лъв.
Накрая един от езическите жреци го пронизал в корема с тризъбец. Смъртно раненият мъченик успял да излезе извън града и достигнал до малка пещера, където с молитва предал духа си на Бога. Християните погребали с почит честното му тяло, а мястото на неговата кончина скоро станало място на поклонение.
Макар млад по възраст, свети Мамант се показал зрял по вяра и съвършен в мъжеството. Той предпочел мъченическия венец пред земните обещания и заплахи и с живота си изпълнил думите на Господа: „Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно“ (Мат. 18:4).
Най-ранните запазени свидетелства за почитта към мъченика Мамант са от IV век, в словото на св. Василий Велики и споменаването му от св. Григорий Богослов в Слово 44. Те показват, че още през IV век в Кесария Кападокийска съществувало прочуто светилище на мъченика, че празникът му събирал множество вярващи и че на неговото застъпничество се приписвали чудеса. Част от честната глава на светеца се съхранява в село Кастро, област Елида, Гърция, едноименното селище край историческата крепост Хлемуци в община Андравида–Килини, Пелопонес. Там паметта на свети Мамант се чества ежегодно на 2 септември с тържествена вечерня и света Литургия.
Св. Мамант е изключително почитан в Кипър, където има близо 70 църкви с неговото име. Главният център на почитта е храмът „Св. Мамант“ в Морфу. Към началото на XV век вече било разпространено убеждението, че там са неговите св. мощи, но преданието за тяхното пренасяне там не е запазено. Кипърският хронист Леонтий Махера предава местната версия на неговото житие, а саркофагът в храма се превръща в средище на поклонничество. Днешната църква е построена през първата половина на XVI век върху мястото на по-ранен византийски храм.
На острова възникнало и особено местно предание. Според него Мамант бил беден отшелник или пастир, когото властите искали да обложат с данък. Когато го водели при управителя, той видял лъв, нападнал агне. Светецът спасил агнето, укротил лъва и пристигнал пред управителя, яздейки дивото животно. Изумен от чудото, управителят го освободил от данъци. Оттук идва кипърското му прозвище „необлагаемият“ (ὁ ἀφορολόγητος), както и народното възприемане на светеца като покровител на онези, които се съпротивляват срещу несправедливи данъци. Това е местна фолклорна разработка, а не част от ранното кападокийско мъченичество.