Св. Йоан Постник, патриарх Константинополски
Свети Йоан Постник се родил и израснал в Константинопол през VI век. Преди да се посвети на църковно служение, той се занимавал със златарство и гравьорство. Още от младини обаче се отличавал с молитвен живот, необикновено въздържание и любов към поста, поради което получил прозвището Постник, на гръцки Νηστευτής.
Добродетелният му живот привлякъл вниманието на Константинополския патриарх Йоан III Схоластик, който го ръкоположил за дякон. Светецът служил в храма „Света Софѝя“ и изпълнявал длъжността сакеларий, свързана с управлението и надзора над манастирите и църковното имущество. Той усърдно изучавал Свещеното Писание и църковните книги, като съединявал придобитото знание с молитва и подвижнически живот.
След смъртта на свети патриарх Евтихий през 582 г. Йоан бил избран за негов приемник. От смирение той не желаел да приеме високото служение, но накрая се подчинил на Божията воля. Като патриарх не променил строгия си начин на живот, а продължил да пребъдва в пост, молитва и милосърдие. С личния си пример учел духовенството и народа на въздържание, покаяние и вярност към църковния живот.
Свети Йоан бил особено милостив към бедните. Никой нуждаещ се не си тръгвал от него без помощ и утеха. Макар да заемал една от най-високите църковни длъжности, той живеел в доброволна бедност и не събирал земни богатства. Според църковното предание след смъртта му сред неговите лични вещи били намерени само най-необходимите и бедни принадлежности.
Житието разказва, че веднъж в навечерието на празника Петдесетница жителите на столицата се отправили към конни състезания на хиподрума. Светият патриарх, наскърбен, че развлечението отвлича вярващите от богослужението, коленичил и се помолил на Бога. Скоро се разразила силна буря с гръмотевици, дъжд и градушка и множеството се разпръснало. Така хората осъзнали, че празничният ден трябва да бъде посветен преди всичко на молитва и духовна радост.
При неговото патриаршеско служение в официални църковни документи била употребена титлата „Вселенски патриарх“. Свети Йоан е смятан за първия Константинополски предстоятел, при когото тази титла била трайно и последователно засвидетелствана. Употребата ѝ предизвикала възражения от Римските папи Пелагий II и Григорий Велики, които я разбирали като претенция за власт над всички епископи. В източната традиция обаче тя била свързвана преди всичко с положението на Константинопол като столица на империята и с особените отговорности на неговия предстоятел.
На свети Йоан Постник традиционно се приписват съчинения, посветени на покаянието, изповедта и пастирското ръководство. Те оказали значително влияние върху по-късната православна изповедна и канонична практика, макар съвременните изследвания да показват, че част от запазените под негово име текстове са по-късни произведения или преработки.
След тринадесетгодишно патриаршеско служение свети Йоан се преставил мирно в Господа на 2 септември 595 г. Неговото честно тяло било положено в прочутия константинополски храм „Свети апостоли“.