Праведен Иисус Навин
Праведният Иисус Навин бил син на Навин и произхождал от Ефремовото коляно. Първоначално се наричал Осия, или Авсий според гръцката библейска традиция, но свети пророк Моисей му дал името Иисус, на еврейски Йехошуа, което означава „Господ спасява“.
Още от младини той бил близък помощник и верен ученик на Моисей. Отличавал се с твърда вяра, мъжество и послушание към Божията воля. Когато израилтяните достигнали пределите на Ханаан, Иисус бил изпратен заедно с други единадесет мъже да разузнае земята. Докато повечето от тях уплашили народа с разказите си, само Иисус Навин и Халев запазили упованието си в Бога и свидетелствали, че с Неговата помощ Обетованата земя може да бъде придобита. След смъртта на Моисей Господ поставил Иисус Навин за предводител на израилския народ и му казал: „Бъди твърд и мъжествен“, като му заповядал да пази Божия закон и да не се отклонява от него нито надясно, нито наляво. Така Иисус приел служението си не като човешка власт, а като послушание, поверено му от Бога. Под негово ръководство израилтяните преминали река Йордан. Свещениците понесли ковчега на Завета пред народа, а водите се отдръпнали, за да преминат всички по сухо. Това чудо утвърдило народа във вярата, че същият Бог, Който го извел от Египет, продължава да го води и закриля.
След преминаването на Йордан Иисус Навин повел израилтяните към укрепения град Иерихон. По Божия заповед народът обикалял градските стени, предвождан от свещениците и ковчега на Завета. На седмия ден, при звука на тръбите и общия възглас на народа, стените паднали. Победата била дадена не чрез човешка сила, а чрез вярата и послушанието към Бога. Свещеното Писание разказва и как по време на сражението при Гаваон Иисус се обърнал с дръзновена молитва към Бога: „Спри се, слънце, над Гаваон, и ти, месечино, над долината Аиалонска“. Господ чул молитвата на Своя раб и помогнал на Израил да надделее над враговете си.
След овладяването на земята Иисус Навин разпределил областите между Израилевите колена. Според църковното предание той управлявал народа двадесет и седем години. В своето служение не търсел лична слава, а се грижел народът да пази Завета и да не се отклонява към езическите богове. Към края на живота си праведният събрал старейшините, съдиите и целия народ в Сихем. Там им припомнил великите Божии благодеяния и ги призовал да изберат на кого ще служат. Самият той изповядал непоколебимата си вярност с думите: „Аз и домът ми ще служим Господу“ (Иис. Нав. 24:15). Народът отново обещал да пази Завета, а Иисус записал думите му и поставил голям камък като свидетелство за даденото обещание.
Праведният Иисус Навин починал мирно на сто и десетгодишна възраст. Погребали го в неговия дял, в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина. Свещ. Писание свидетелства, че израилският народ служил на Господа през всичките дни на Иисус и на старейшините, които помнели Божиите дела.
В църковното тълкувание Иисус Навин е възприеман и като старозаветен предобраз на Господ Иисус Христос. Както Моисей не въвел народа в Обетованата земя, а това извършил Иисус Навин, така Законът сам по себе си не можел да даде пълнотата на спасението, която се дарява чрез благодатта на Иисус Христос. Общото име, Ἰησοῦς в гръцкия текст, още повече подчертало за древните християнски писатели това духовно предобразование.