Св. Генадий, патриарх Константинополски

Св. Генадий I, патриарх Константинополски, бил родом от Антиохия. До избирането си за Константинополски патриарх през 458 г. той бил клирик на храма „Св. София“. Наследил на престола св. патриарх Анатолий и управлявал Църквата при император Лъв Велики. Отличавал се с кротост, телесна чистота, въздържание и ревност за православната вяра.

Св. Генадий бил твърд защитник на решенията на Халкидонския събор. Затова дълго време бил особено почитан от халкидонитите като православен архипастир в труден период, когато след него до 518 г. мнозина Константинополски патриарси били свързани с политиката на императорския „Енотикон“. Той се трудил и за връщането на заблудени към Православието, като според преданието обърнал и Маркиан, който преди това следвал новацианските заблуждения, а по-късно го поставил за иконом на Великата църква.

Св. Генадий бил строг пазител на църковния ред. Той не ръкополагал никого за презвитер, ако не познавал добре Псалтира и неговото тълкувание, защото смятал, че свещеникът трябва сам да бъде просветен от Божието слово, за да може да наставлява и поверените му души. Свикал и поместен събор в Константинопол през 458–459 г., на който било издадено окръжно послание против симонията – даването на църковни санове и служения срещу пари. Това послание е единственото негово съчинение, запазено изцяло. Известно е също, че е писал проповеди и тълкувания върху книгите на пророк Даниил, Битие, Изход, Псалмите, малките пророци и посланията на св. апостол Павел, макар те да са запазени само във фрагменти.

За светостта му свидетелства и „Луг духовни“ на Йоан Мосх, където са предадени разкази на монаси от обителта Салама край Александрия. В тях се говори за един недостоен клирик на име Харисий, който служел при храма на св. мъченик Елевтерий и живеел в тежки грехове. Патриархът първо го увещавал с кротост, после го наказал според църковните правила, но той останал непоправим. Тогава св. Генадий изпратил свой човек в храма на св. Елевтерий с думите: „Свети мъчениче Христов, патриарх Генадий ти възвестява чрез мене, грешния: твоят служител много съгрешава. Или го изправи, или го отсечи.“ На следващия ден Харисий бил намерен мъртъв. Така Бог показал колко силна била молитвата на светия патриарх.

По времето на св. Генадий в Константинопол консулът Студий построил храм в чест на св. Йоан Предтеча. При този храм се заселили монаси акимити – „незаспиващи“, които поставили началото на прочутия Студийски манастир. Св. Генадий бил духовно близък и със св. Даниил Стълпник, когото ръкоположил за презвитер.

Известно е и чудото с един иконописец, който дръзнал да изобрази Христа по подобие на езическия Зевс. Ръката му веднага изсъхнала. Със сълзи той дошъл при св. Генадий, изповядал греха си и принесъл покаяние. Патриархът се помолил за него и Господ изцелил ръката му.

Св. Генадий управлявал Константинополската църква тринадесет години и мирно се преставил в Господа през 471 г. в Константинопол.

Съществува и местно кипърско предание, според което св. Генадий бил свален от катедрата от Акакий и тръгнал на поклонение към Йерусалим. По пътя спрял на остров Кипър, но никой не го приел на нощувка, защото не повярвали, че е патриарх. Поради студената зима той починал навън, а на сутринта тялото му било разпознато и погребано с чест в Пафос. Това предание се различава от по-разпространеното известие за мирната му кончина в Константинопол, но също свидетелства за почитта към светеца.

Св. Генадий останал в паметта на Църквата като кротък и ревностен архипастир, защитник на Халкидонската вяра, пазител на църковния ред и молитвен застъпник за Христовото стадо.

В гръцките синаксари паметта му се чества на 17 ноември, а в Руската църква – на 31 август, откъдето датата е преминала и у нас. Причината за поставянето на празника му на 31 август е участието на патриарха в полагането на честния Пояс на св. Богородица, който се празнува на този ден.