Св. мъченици Адриан и Наталия

Свети Адриан живял в Никомидия по време на гонението срещу християните при император Максимиан. Той бил млад и високопоставен служител на преторията и бил женен за света Наталия. По времето на неговия мъченически подвиг Адриан бил на двадесет и осем години, а двамата със съпругата му били женени едва от около една година. Наталия тайно изповядвала християнската вяра.

Веднъж двадесет и трима християни, открити в една пещера край Никомидия, били доведени на съд. Подложили ги на жестоки мъчения, за да ги принудят да се поклонят на идолите. Адриан наблюдавал тяхната необикновена твърдост и ги попитал каква награда очакват от Бога за своите страдания. Те му отговорили, че Господ е приготвил за обичащите Го блага, които човешкият ум не може да постигне.

Думите им докоснали сърцето на Адриан. Виждайки тяхната вяра и мъжество, той се обърнал към писарите и казал: „Запишете и моето име заедно с техните, защото и аз съм християнин и с радост ще умра за Христос.“

Когато известили императора, той се опитал да го убеди, че е постъпил безумно, и му предложил да заличи името си от списъка и да принесе жертва на боговете. Адриан обаче отвърнал: „Не съм изгубил разума си, а едва сега го намерих.“

Тогава бил окован и хвърлен в тъмница при останалите мъченици. Когато научила за случилото се, Наталия не се уплашила, а се изпълнила с духовна радост, че нейният съпруг е познал истинския Бог. Тя отишла в затвора, прегърнала оковите му и го насърчила да не се привързва към младостта, богатството и земния живот, а да остане верен на Христос докрай.

Преди определеното мъчение Адриан бил временно освободен, за да извести жена си за деня на своята кончина. Когато го видяла да се завръща, Наталия помислила, че се е отрекъл от Христос, и отказала да го приеме. Едва след като разбрала истината, отново го укрепила и го придружила при мъчителите.

Свети Адриан понесъл тежки страдания. Накрая мъчителите поставили ръцете и нозете на християните върху наковалня и ги строшили с тежки удари. Наталия останала до своя съпруг и го насърчавала да не отслабва духом. Според житието тя сама поддържала ръцете и нозете му върху наковалнята, за да му помогне да завърши мъжествено своя подвиг. Така свети Адриан предал душата си на Бога.

След мъченическата им кончина властите заповядали телата на светците да бъдат изгорени. Но внезапно се извила силна буря и проливният дъжд угасил огъня. Християните успели да приберат светите останки и ги пренесли за погребение в Аргиропол, близо до Византион. Наталия запазила едната ръка на своя съпруг като скъпоценна светиня.

По-късно един военачалник пожелал да се ожени за младата и богата вдовица и получил съгласието на императора. За да избегне този брак, Наталия напуснала Никомидия и отишла в Аргиропол, при гроба на своя съпруг. Там свети Адриан ѝ се явил насън и я известил, че скоро ще се присъедини към него. Изтощена от преживените изпитания и непрестанната скръб, света Наталия мирно предала душата си на Господа и била погребана до своя съпруг.

Света Наталия не претърпяла кръвно мъченичество, но Църквата я причислява към мъчениците заради изповедническия ѝ подвиг, участието ѝ в страданията на Адриан и нейната непоколебима вярност към Христос. Богослужебните песнопения прославят съпрузите като духовни съработници: Наталия укрепила Адриан с мъдрите си слова и го насочила към небесния венец. Затова светите Адриан и Наталия се почитат особено като покровители на християнския брак и семейството.