Св. апостол Тит

Свети апостол Тит, един от седемдесетте апостоли, бил грък по произход и получил добро образование. За него не се разказва в книга Деяния апостолски, но сведения за живота и служението му се съдържат в посланията на св. апостол Павел. Тит приел християнската вяра чрез апостола на езичниците, който по-късно го нарича свое „истинско чедо по общата вяра“ (Тит. 1:4). Като християнин от езически произход той придружил Павел и Варнава в Йерусалим. Там Тит, макар да бил грък, не бил принуден да приеме обрязване и така станал живо свидетелство, че езичниците се приемат в Църквата чрез вярата в Христос, а не чрез изпълнението на Моисеевия закон (Гал. 2:1–5).

Свети Тит бил сред най-близките и доверени сътрудници на апостол Павел. Той бил изпратен в Коринт в труден за местната църковна община момент, за да възстанови мира и да узнае как коринтяните са приели апостолските наставления. След успешно изпълнената мисия Тит се срещнал с Павел в Македония и му донесъл утешителни вести за покаянието и обичта на коринтските християни. Апостолът го нарича свой „брат“, „другар и сътрудник“ и отново му поверява грижата за събирането на помощи за нуждаещите се християни в Йерусалим (2 Кор. 2:13; 7:6–16; 8:6, 16–24).

По-късно св. Тит придружил апостол Павел на остров Крит. Павел го оставил там, за да довърши устройването на църковния живот и да постави презвитери във всеки град (Тит. 1:5). Поради това древното църковно предание го почита като първия епископ на Крит, чиято катедра се намирала в Гортина. В Посланието до Тит апостол Павел му дава наставления за качествата на духовниците, опазването на здравото учение и християнския живот. От същото послание узнаваме, че сред неговите сътрудници били законникът Зина и известният проповедник Аполос (Тит. 3:13).

Последното новозаветно сведение за св. Тит се намира във Второто послание до Тимотей, където се казва, че той заминал на проповед в Далмация (2 Тим. 4:10). След това, според църковното предание, се завърнал на Крит и до края на живота си продължил да утвърждава християнската вяра и да ръководи местната Църква. Преданието отнася кончината му към дълбока старост, около 105 г., но точната година не е засвидетелствана от съвременен исторически извор.