Свщмчк Ириней, епископ Лионски

Свети Ириней Лионски е един от най-значимите отци и църковни писатели на II век. Той съединил в своето служение живото апостолско предание на Изтока с мисионерския живот на младата Църква в Западна Европа и станал ревностен защитник на православната вяра срещу разпространяващите се по онова време ереси.

Точните година и място на раждането му не са известни. Предполага се, че се родил около 130–140 г. в Мала Азия, вероятно в Смирна. Още като дете или юноша той познавал свети свещеномъченик Поликарп Смирненски, ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. По-късно Ириней си спомнял ясно не само думите на своя учител, но и неговата външност, начина му на живот и разказите му за общуването с апостолите. Така бъдещият епископ приел християнското учение не като отвлечена философия, а като живо Предание, предадено от непосредствените ученици на Господа.

Не е известно кога и по какви причини Ириней напуснал Мала Азия и се заселил в Галия. Там той бил ръкоположен за презвитер и служел в Лугдунум, днешния град Лион, при престарелия епископ свети Потин. Християнската община в Лион и съседния град Виен била съставена от местни жители и преселници от гръкоезичните области на Римската империя и поддържала тесни връзки с църквите в Мала Азия.

През 177 г., при император Марк Аврелий, срещу лионските християни избухнало жестоко гонение. Свети Потин, който бил вече на повече от деветдесет години, бил бит и хвърлен в тъмница, където скоро починал от раните си. Заедно с него пострадали света Бландина и множество други мъченици и изповедници. По това време презвитер Ириней бил изпратен в Рим, за да предаде писмо на Римския епископ Елевтерий по важни църковни въпроси. Лионските изповедници го препоръчали като свой „брат и съслужител“ и като човек, ревностен за Христовия завет. Именно това пътуване вероятно го запазило от гонението. След завръщането си в Галия той бил избран за приемник на свети Потин и станал вторият известен епископ на Лион.

Като архипастир свети Ириней се грижел за укрепването на християнските общини и за разпространяването на Евангелието сред населението на Галия. Но голяма опасност за Църквата представлявали и различните гностически учения. Техните привърженици твърдели, че притежават някакво скрито знание, достъпно само за избрани, противопоставяли духовното на материалното и често отричали, че видимият свят е създаден от истинския Бог. Срещу тези заблуди свети Ириней написал своя най-известен труд в пет книги – „Изобличение и опровержение на лъжовното знание“, известен като „Против ересите“. В него той изложил ученията на еретиците, разкрил техните противоречия и засвидетелствал вярата, която Църквата пази от апостолските времена.

Светителят учел, че има един Бог, Творец на небето и земята, и че Иисус Христос е истинският въплътен Син и Слово Божие. С приемането на човешката природа Христос възглавява и обновява в Себе Си цялото човечество, поправя непослушанието на Адам и отваря пътя към възкресението и вечния живот. Както чрез непослушанието на Ева в света влязла смъртта, така чрез послушанието на света Дева Мария започнало освобождението на човека.

Особено важно място в учението на свети Ириней заема апостолското Предание. Истината не била тайно знание на отделни учители, а открито благовестие, пазено във всички поместни църкви чрез приемството на епископите, поставени от апостолите и техните ученици. За него Свещеното Писание, апостолското Предание и църковното служение не били противопоставени, а образували едно неразделно свидетелство за Христовата истина.

Свети Ириней ясно свидетелствал и за евхаристийната вяра на древната Църква. Хлябът и виното, над които е извършено благодарението, стават Тяло и Кръв Христови. Човешката плът, която се причастява с тях, не е предназначена за унищожение, а за възкресение и живот. Така светата Евхаристия свидетелства едновременно за истинността на Христовото въплъщение и за бъдещото възкресение на телата.

Друг негов значим труд е „Доказателство на апостолската проповед“, кратко и цялостно изложение на християнската вяра, в което историята на спасението е проследена от сътворението на света до въплъщението, кръстната смърт и възкресението на Христос. Съчинението дълго време било смятано за изгубено, но било открито в древен арменски превод.

Светителят защитавал истината твърдо, но се стремял да пази и църковния мир. Когато възникнал спор относно деня на празнуването на Пасха, Римският епископ Виктор възнамерявал да прекъсне общението с малоазийските църкви, които следвали наследената от тях древна практика. Ириней го призовал да не разрушава църковното единство поради различие в обичая. Така той оправдал и собственото си име – Ириней, което означава „мирен“ или „миротворец“.

За последните години от живота му не са запазени сигурни сведения от съвременници. По-късното църковно предание разказва, че около 202 г., при император Септимий Север, свети Ириней бил обезглавен заради изповядването на Христос. Макар ранните извори да не описват неговата кончина, Църквата го почита като свещеномъченик, архиерей, запечатал с кръв своето апостолско служение.