Св. мъченици Флор и Лавър

Св. Флор и Лавър според църковното предание са раннохристиянски мъченици от II век. Те произхождали от Византион, но пострадали в Илирик, в областта Дардания, в град Улпиана. Историческите подробности за живота им са запазени в по-късен гръцки мъченически разказ, съставен вероятно през V–VI век или по-късно.

Св. Флор и Лавър били близнаци, свързани не само по плът, но и чрез горещата си вяра и любов към Христа. Те произхождали от Византион и били научени на християнската вяра и на каменоделското изкуство от св. Прокъл и св. Максим, които също приели мъченическа смърт за Христа.

След смъртта на своите учители Флор и Лавър заминали за Илирик и избрали за свое местожителство град Улпиана. Там упражнявали своя занаят, но чрез него същевременно се стараели да разпространяват Евангелието.

В този град имало един идолски жрец на име Мерентий. Неговият син Атанасий ослепял с едното око и лекарското изкуство не могло да му помогне. Тогава той се обърнал към двамата братя занаятчии, които чрез призоваване на името Христово изцелили окото на сина му. В резултат и бащата, и синът повярвали в Христа.

Щом префектът на Илирия Ликон узнал за това, заловил двамата братя и след като ги подложил на страшни мъчения, ги хвърлил в един кладенец, където те предали духа си на Бога. Така двамата братя занаятчии влезли във вечния град, „чийто художник и строител е Бог“ (Евр. 11:10). Техните мощи били събрани от верни християни и пренесени в Константинопол.