Св. преподобни Алипий Печерски, иконописец

Св. преподобни Алипий Печерски се прославил като подражател на св. евангелист Лука, първия иконописец. Той живял в Киево-Печерската обител и още като мирянин станал свидетел на чудо в църквата на пещерите, когато помагал на гръцките зографи, които изписвали храма на Пресвета Богородица. След това останал в манастира и приел монашеско пострижение от игумена св. Никон.

Преподобният Алипий усвоил иконописното изкуство не като средство за печалба или човешка слава, а като служение на Бога и Неговите светии. С молитва, пост и смирение той изписвал свети образи, като се стараел не само да предаде външните черти на светиите, но и да изобрази духовната им красота. Освен това възстановявал стари икони, донесени в обителта от първите печерски отци.

Св. Алипий никога не стоял без работа. Времето си разделял между молитва, богослужение и ръчен труд. Всичко, което получавал от своя труд, разделял на три части: една за материали за иконопис, една за бедните и една за нуждите на манастира. Нощем бдял в молитва и поклони, а денем работел с търпение и смирение. Като видял неговия добродетелен живот, игуменът го ръкоположил за свещеник.

Преподобният получил от Бога и дар на изцеление. Веднъж при него дошъл богат човек от Киев, поразен от проказа. Преди това той търсил помощ от лекари и дори от езически магьосници, но не получил изцеление. След като се покаял искрено и изповядал греховете си пред св. Алипий, преподобният го наставил, помазал раните му с боя от иконописното си дело, причастил го със светите Тайни и му заповядал да се умие с вода. Веднага болният бил очистен и оздравял — не само телом, но и душевно.

Известно е и чудото със седемте икони. Един благочестив човек поръчал на св. Алипий да изработи икони за построен от него храм, но двама завистливи монаси присвоили парите и наклеветили преподобния. Когато обаче дошло време да се разкрие истината, на празните дъски чудесно се явили прекрасни икони, написани не от човешка ръка, а по Божия сила. Така Господ прославил Своя угодник и посрамил клеветниците.

Към края на живота си св. Алипий тежко заболял. Един християнин го помолил да изографиса икона на Успението на Пресвета Богородица за празника ѝ, но болестта не му позволила да работи. Преподобният го утешил, че иконата ще бъде готова навреме. Тогава в килията му се явил светъл юноша, ангел Божий, и за кратко време изписал иконата. На сутринта тя вече се намирала в храма, сияеща с необикновена красота.

Когато игуменът попитал преподобния как е станало това, св. Алипий разказал за ангела, който изписал иконата и сега стои до него, очаквайки заповед от Бога да вземе душата му. След тези думи преподобният мирно предал духа си на Господа на 17 август. Братята с почит погребали честното му тяло в пещерата на св. Антоний, при другите печерски отци.

Така св. Алипий, който украсявал земните храмове с икони, сам станал украшение на Христовата Църква – с чистия си живот, смирения си труд и чудесата, чрез които Бог го прославил.