Свщмчк Александър, епископ Комански

Св. свещеномъченик Александър бил епископ на град Комана в Понт, близо до Неокесария. Преди да бъде издигнат на архиерейския престол, той живеел в дълбоко смирение и доброволна бедност. Макар да бил образован и мъдър човек, той криел своите знания и избрал най-прост и презрян труд – правел и продавал въглища, за да се прехранва. Затова бил наричан „въглищар“. От постоянната работа с въглища лицето и дрехите му били почернели, а мнозина го смятали за прост и невеж човек.

Когато починал епископът на Комана, жителите на града помолили св. Григорий Чудотворец, епископ Неокесарийски, да им постави нов пастир. На събранието били предлагани различни кандидати, знатни, богати, красноречиви и уважавани хора. Но св. Григорий напомнил, че човек гледа на лице, а Бог гледа на сърце, и че истинският пастир трябва да бъде избран не по външен вид, а според Божията воля.

Тогава някой подигравателно казал, че ако не се гледа на външност и положение, може да бъде избран дори въглищарят Александър. Но св. Григорий приел тези думи не като случайна шега, а като знак на Божия промисъл. Той повикал Александър, разговарял с него насаме и разбрал, че пред себе си има човек с голяма духовна мъдрост, познаване на Свещеното Писание и истинско смирение.

Когато Александър бил умит и облечен подобаващо, всички се удивили на благолепието му. А когато отговарял на въпросите на св. Григорий върху Писанието, присъстващите разбрали, че този, когото са осмивали като невежа, всъщност е мъдър Божи раб. Тогава единодушно го избрали за епископ на Комана.

Като архиерей св. Александър пасъл Христовото стадо с кротост, простота и духовна сила. Неговото слово не търсело външна красота и ораторско украшение, а било насочено към спасението на слушателите. Затова макар някои да се присмивали на простотата на речта му, Бог открил, че думите му са изпълнени с благодат.

По време на гонението срещу християните при император Деций св. Александър бил заловен и принуждаван да се поклони на идолите. Но той останал твърд във вярата и не се отрекъл от Христа. След мъчения бил хвърлен в огън и така завършил земния си път като свещеномъченик ок. 250 г.