Св. седем юноши от Ефес

На 4 август Православната църква почита паметта на светите седем младежи в Ефес – Максимилиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, наричан още Йоан, Константин и Ексакустодиан. Те живели по времето на римския император Деций (249–251), когато срещу християните избухнали жестоки гонения. Светите отроци били млади християни от знатни семейства. Когато били обвинени, че изповядват Христос, им било дадено време да се откажат от вярата си и да се поклонят на езическите богове. Вместо това те раздали имуществото си на бедните, напуснали града и се оттеглили в една пещера край Ефес, където се молели на Бога.

Императорът разбрал, че те не са променили решението си, и заповядал входът на пещерата да бъде зазидан, за да бъдат погребани живи. Според преданието двама християни, които служели при императора, тайно записали имената на младежите и историята на тяхното страдание върху оловни плочи, които скрили при входа на пещерата.

Бог обаче допуснал над тях не смърт, а чуден сън. Светите отроци заспали в пещерата и останали така дълги години. По-късно, при император Теодосий Млади, когато християнството вече било признато, в Ефес се появили хора, които отричали възкресението на мъртвите. Тогава Бог открил тайната на пещерата, за да утвърди вярата в бъдещото възкресение.

След около два века собственикът на земята, където се намирала пещерата, решил да строи и работниците му отместили камъните от входа. Светите отроци се събудили, мислейки, че са спали само една нощ. Те изпратили най-младия от тях, Ямвлих, в Ефес да купи хляб. Когато той влязъл в града, се удивил, че вижда кръстове по сградите и чува хората открито да прославят Христос.

Когато Ямвлих се опитал да плати с монета от времето на Деций, търговецът се усъмнил, че тя е от скрито съкровище. Младежът бил отведен при управителя, а след това и при епископа. При разпита станало ясно, че се е случило нещо чудно. Ямвлих ги отвел до пещерата, където намерили живи и останалите отроци. Там били открити и плочите, на които била записана тяхната история.

Когато император Теодосий научил за чудото, той дошъл в Ефес и разговарял със светите отроци. Те му разказали своето свидетелство, а императорът прославил Бога, че е получил такова ясно потвърждение за истината на възкресението на мъртвите. След това седемте отроци отново предали душите си на Бога и заспали вечния сън.

Императорът пожелал да им изгради богати гробници, но според преданието те му се явили насън и поискали да бъдат погребани в своята пещера. По-късно над нея бил изграден храм, а мястото се превърнало в почитан християнски център.

Преданието за седемте отроци получило широко разпространение в целия християнски свят. Най-старият известен християнски разказ за него се намира в творбите на сирийския епископ Яков Серугски, който вероятно е използвал по-ранен гръцки източник, днес изгубен. Историята се среща още в латински автори като Григорий Турски и Павел Дякон, както и в гръцка версия, свързвана със св. Симеон Метафраст. Тя е запазена на много езици и в повече от двеста средновековни ръкописа, главно от IX до XIII век. Известна е също в западната традиция чрез „Златната легенда“ на Яков Ворагински.

В различните версии се срещат разлики в имената на отроците, броя им и местоположението на пещерата. Западната традиция обикновено ги назовава Максимиян, Малх, Маркиан, Йоан, Дионисий, Серапион и Константин, докато източната традиция пази имената Максимилиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин и Ексакустодиан. Почитта към седемте отроци остава жива и на Изток, и на Запад. Римокатолическата църква отбелязва паметта им на 27 юли, а Православната църква на 4 август.