Преп. Исаакий, Далмат и Фавст

Свети Далматий живял по времето на император Теодосий Велики. Той бил воин и се отличавал със своите способности, с което спечелил уважението на императора. Като презрял този живот, той решил да остави семейството си и да стане монах. Задържал обаче при себе си своя син Фавст, заедно с когото отишъл при преподобни Исаакий. Двамата приели монашеството и започнали да се подвизават с търпение и вяра. Преп. Исаакий (вж. 30 май) бил известен със своето поведение спрямо еретическия император Валент, когато по време на похода си срещу скитите императорът срещнал преподобния. Преподобният, като предусетил, че денят на смъртта му наближава, поставил свети Далматий за игумен на манастира, който по-късно получил неговото име – Далматски. Светецът бил ръкоположен за свещеник и живял живот, изпълнен с въздържание. Той се борил срещу еретиците и станал архимандрит на Далматския манастир, като спечелил любовта както на императора, така и на светите отци.

Свети Далматий се упокоил в дълбока старост. Неговият син Фавст се прославил като велик подвижник. Той вярно спазил монашеския си обет и бил удостоен със същата благодат, както и баща му.

Братството на Далматския манастир играло водеща роля в защитата на православните догмати, включително по време на Четвъртия вселенски събор в Халкидон, и се смятал за един от най-значимите манастири на столицата Константинопол. Намирал се в района на Ксиролоф, в днешния квартал Джерахпаша (Cerrahpaşa).