Св. мчци Елеазар, седемте братя Макавеи, Соломония

На 1 август Църквата почита паметта на светите седем братя Макавеи, тяхната майка Соломония и техния учител Елеазар. Те пострадали преди Рождество Христово, но от древност са почитани от християните като мъченици, защото засвидетелствали с живота и смъртта си вярност към Божия закон и към надеждата във възкресението.

Тяхното мъченичество се свързва с времето на сирийския цар Антиох IV Епифан, който се опитал насилствено да наложи езически обичаи над юдеите и да ги отклони от Моисеевия закон. Като знак за отстъпление от вярата той принуждавал верните да ядат забранени храни и идоложертвено. За мнозина това можело да изглежда като малък външен компромис, но за мъчениците Макавеи то означавало отричане от Божия завет.

Преди седемте братя пострадал техният учител, деветдесетгодишният старец Елеазар. Той отказал да престъпи закона, който през целия си живот проповядвал и преподавал. Заради тази твърдост Антиох заповядал да бъде подложен на мъчения и хвърлен в огъня. Така Елеазар станал пример за своите ученици и им оставил „следите на подвига“.

Вдъхновени от неговата жертва, седемте братя проявили същата непоколебима вяра. Антиох първо се опитал да ги спечели с ласкателства и обещания. Той им говорил за тяхната младост и им обещавал почести, слава и земни радости, ако се съгласят да престъпят закона и да ядат от предложените им идоложертвени храни. Обещавал им и да ги спаси от смърт.

Но братята отговорили, че подобно „спасение“ чрез беззаконие е по-страшно от самата смърт. За тях животът не можел да бъде запазен с цената на отстъпление от Бога. Затова един след друг те приели жестоки мъчения и смърт.

Майка им Соломония била свидетел на страданието на своите синове. Вместо да ги убеждава да се откажат, тя ги укрепявала във вярата и надеждата. Когато видяла мъченическата смърт на седемте си деца, тя сама се хвърлила в огъня и така заедно с тях получила венеца на мъченичеството.

В основата на тяхната твърдост стои мисълта, изразена в Четвърта книга Макавейска: „Благочестивият разум е самовластен над страстите“. Това означава, че човек, просветен от вярата и верността към Бога, може да владее страха, болката, желанията и изкушенията. Светите Макавеи показали, че истинската свобода не е в това човек да избегне страданието на всяка цена, а да остане верен на Бога дори пред лицето на смъртта.

Християнската църква вижда в тях предобраз на новозаветните мъченици. Макар да са живели преди Христос, те свидетелствали за вярата в Бога, за верността към Неговия закон и за надеждата, че праведните няма да бъдат забравени от Него. Затова в богослужебните текстове Соломония е наречена първомъченица преди св. Текла, а Елеазар — пръв, който преди Христос понесъл огъня и показал на другите пътя на мъченическия подвиг.

Имената на седемте братя Макавеи в църковното предание се предават като: Авим, или Авив; Антоний, или Антонин; Гурий; Елеазар; Евсевон; Ахим; и Маркел, наричан още Самон, Евлалий или Марк.