Свещеномъченик Висарион Смоленски

Св. свещеномъченик Висарион бил епископ Смоленски през XVII век, по време на османското владичество. През юли 1669 г., при царуването на султан Мехмед IV, в Смоленската област започнало насилствено помохамеданчване на българите. Много християни били убити, други били принудени да приемат исляма, а трети избягали в горите. Турците изгорили храма „Св. апостоли Петър и Павел“, митрополията и богословското училище, унищожили книгите и разграбили църковните ценности.

Епископ Висарион успял да избяга заедно с група християни и се установил в Райково, където намерили убежище и много българи от околните села. Там той укрепявал народа във вярата, насърчавал го да не се отрича от Христа и поддържал надеждата, че изпитанието ще премине. Благодарение на неговата духовна твърдост Райково и околните села били запазени от помохамеданчване.

Турците обаче търсели начин да погубят епископа, защото виждали, че той крепи духа на християните. На 29 юли 1670 г., когато св. Висарион пътувал от Долно към Горно Езерово, придружен от десетима въоръжени пазители, бил нападнат от голяма турска чета. След тежък бой епископът и неговите придружители били заловени, вързани и отведени в Смолен.

Там властите най-напред се опитали с кротки думи да го убедят да приеме мохамеданската вяра, надявайки се, че ако духовният водач отстъпи, и народът ще го последва. Но св. Висарион отговорил твърдо: „Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога.“

След това бил подложен на жестоки мъчения. Турците го съблекли, късали тялото му с клещи, били го с железни пръчки, мушкали го с ножове, поругавали го публично и го развеждали из града за показ. Светителят понесъл всичко със смирение и без да се отрече от Христа. Накрая бил прободен с нож в гърдите, а тялото му било обезобразено с камъни.

По заповед на турците тялото на св. Висарион било погребано в градина близо до хорището на Смолен. Така на 29 юли 1670 г. Смоленският епископ Висарион завършил мъченическия си подвиг и приел нетленния венец на Христовите изповедници.